- И точно как ги знаеш тези неща? - каза Лиъм. - Всъщност откъде знаеш за нея?
Преглътнах и се обгърнах с ръце. Умът ми препускаше през обяснения, но всяко ново бе по-глупаво от старото.
- Отговори ми!
Аз трепнах.
- Ами... просто съм слушала истории - ... от Дунди... искам да кажа.
Лиъм се обърна към Дунди, а лицето му гореше от гняв и отказ да повярва.
- Какво друго си й разказал?
- Нищо! Лий, трябва да се успокоиш. Моля те, седни! Чуй ме!
- Не мога да повярвам! Ти не разбираш ли, че те си имат начини, по които да я проследят? Да не искаш да я приберат? Зу! Та ние си бяхме обещали, че... Мислех, че...
- Той не ми е казвал нищо за нея, освен че известно време сте пътували заедно - казах спокойно аз. Лиъм се отнасяше покровителствено с всички ни по различен начин, но Зу бе особен случай.
- Стой настрани от това, Зелена! - той все още бе изцяло фокусиран върху Дунди. - Какво друго си й разказал? Какво друго е изкопчила от теб?
Сякаш нещо ме раздруса - една-единствена дума ме извади от равновесие.
- Как я нарече току-що? - прекъсна го Дунди. Естествено, че и той бе забелязал.
- Какво? Вече нямам право да я наричам с името й ли? - попита той. Погледът му беше изпълнен с присмех. - Как искаш да ти казвам? Какво хитро кодово име ти измислиха от Лигата? Тиква? Тигър? Мандарина?
- Ти ме нарече Зелена - казах аз.
- Не, не съм - отрече той. - Защо, по дяволите, ще те наричам така? Много добре знам каква си.
- Нарече я - настоя Дунди. - Ти я нарече Зелена. Наистина ли не си спомняш?
Сърцето ми строши леда около себе си, удари се в ребрата ми и започна да бие все по-силно с всяка минута мълчание, която следваше. Гневът го бе изоставил бързо и сега беше заменен от объркване, което разцъфтя в неприкрит, доловим страх, докато ни оглеждаше двамата.
- Всичко е наред - казах аз и вдигнах ръце в плах опит да го успокоя. - Няма проблем. Можеш да ме наричаш, както си решиш. Това няма никакво значение...
- Ти нещо правиш ли на ума му? Да не го принуждаваш да е винаги мил с теб? -попита Лиъм. Лицето му бе зачервено и изглеждаше като че ли яростта му беше напът да премине в притеснение. Той гледаше към приятеля си и виждаше там непознат.
Не можех да следвам постоянно променящите му се настроения и изведнъж се зачудих дали си струваше да влагам енергия в това. Споменът за случилото се край водопада, когато ме намери, се изпари като мъгла. А може пък и аз да си бях въобразила всичко.
- Ти майтапиш ли се с мен? - възкликна Дунди. - След всичко, което се случи в „Ийст Ривър"? Трябва ли да ти напомням, че докато Кланси Грей те бе превърнал в малкото си пуделче, мен не успя дори да ме докосне?
- Аз не... Какво? -дъхът на Лиъм сякаш експлодира извън него. - За какво въобще говориш?
„Ох - помислих си аз. - По дяволите!"
Когато бях проникнала, за да се извадя от спомените му, ми се бе наложило да... откъсна някои от тях, иначе нищо нямаше да има смисъл. Нощта, в която се опитахме да напуснем „Ийст Ривър", беше един от тях, тъй като целият ужасяващ епизод бе причинен от това, че свалих гарда си и се доверих на Кланси, при положение че не биваше да го правя. Аз бях с главна роля в историята.
Но пък... какво бях вмъкнала на нейно място? Напълно ли бях изтрила тази нощ? Умът ми се въртеше, опитвайки се да изрови образите, които бях наблъскала в празните места, но всичко бе черно, черно и пак черно.
Дунди се извърна към мен с поглед, който можеше да изпепели планина.
- Какво си зяпнал към нея? - избухна Лиъм. - Не те знам въобще какво търсиш тук, а и с тях?
- Опитвахме се да те открием! - отвърна му Дунди. - Всички ние искахме само да ти помогнем!
- Оооо, за бога! - дочу се пронизителният глас на Вида от палатката. - Вие, двамата, не можете ли просто да млъкнете и да се върнете да спите? Не е нужно да слушаме една и съща тъпа караница вече за пети път - при това още преди пет сутринта!
Джуд направи доста храбър опит да я озапти да млъкне, но вредата бе нанесена.
- Ти... Ти... Не мога... - заломоти Дунди, прекалено ядосан, за да може да състави реално изречение. - Я излез тук! Веднага!
- Ела и ме хвани, голямо момче - изпя му тя в отговор. - Знам, че нямам точно частите, които харесваш, ама все ще измислим как да се сработим.
- Като например функциониращ мозък? - извика той.
- Дунди! - прекъснах го аз. Той знаеше каква е тя, а сега просто се поддаваше на манипулациите й. - Вида, моля те, излез. Ти също, Джуд.