- Ето това е дух! - прошепна Дунди, докато я чакаше най-после да приеме помощта му, за да стане. Което, естествено, тя не направи.
- Какво? - попита ме Джуд, идвайки зад мен. - Той за какво говори?
Стана ми лошо, отпаднах дотолкова, че за малко пак да тупна долу.
- Нико в Търмънд ли е бил? Докато и ти си бил там?
- Ииииииии, тя схвана. Най-после! - Кланси ме аплодира. - Ние бяхме дружки по скалпел. Обичаха да сравняват мозъците ни. Така изучаваха деца от различните краища на цветния спектър. По онова време и двамата ни бяха докарали в лагера в един и същи ден.
Умът ми препускаше, мъчейки се да разбере как бе възможно да не съм проумяла това досега, както и дали Нико някога бе намеквал нещо по въпроса. Но пък не можех и да си спомня дали някога му бях казвала, че съм била в Търмънд. Дали пък Кейт не беше?
- Ти да не искаш да кажеш, че старецът ти им е разрешавал да експериментират върху теб? - гласът на Лиъм, който дойде и застана зад мен, бе груб.
Кланси забарабани с пръсти върху масата. Той нямаше доказателства. Баща му се беше съгласил това да се осъществява само ако изследователите не оставят белези.
- След като излязох от лагера, често се чудех какво се бе случило с останалите. Досетих се, че са преместили експериментите някъде другаде, след като започнаха да разширяват лагера и да вкарват в него деца като нашата приятелка Руби. Отне ми известно време да открия, че те са били отведени в лабораториите на „Леда Корп" във Филаделфия.
Стомахът ми се преобърна. Пробвах да изрека нещо, каквото и да е, но образът на Нико - малкия и уплашен Нико, - завързан за някое от леглата в Лазарета, бе прекалено много за възприемане от страна на съзнанието ми. Не можех да обработя нищо друго.
- Още преди „Ийст Ривър" - каза Кланси, скръствайки ръцете си на масата пред себе си, - разбрах, че единствените деца, които някога щяха наистина да проумеят какво се опитвах да направя, бяха онези, които бяха там с мен. Мислех си, че те може да са полезни. Но към момента, в който попаднах на следите им в „Леда Корп", Николас бе единственият останал жив, чийто мозък не бе изцяло изпържен.
- И единственото, което на теб ти остана, беше да изчакаш, докато Лигата го освободи, за да го направиш полезен - казах аз с отвращение. - Смяташе ли да го убедиш да избяга и да дойде при теб в „Ийст Ривър", преди планът ти да се провали?
- Никого не съм очаквал. А ти кой си мислиш, че даде информация на Лигата за това какво правят в тази лаборатория? Кой мислиш, че им предложи начин, чрез който да изведат децата навън? Естествено, наложи ми се да бъда търпелив и да изчакам да го изпратят в Калифорния, преди да се свържа с него. И не, никога не съм планирал да го викам в „Ийст Ривър", Руби. Там той ми беше по-удобен. Събираше всякаква информация за Лигата, която ми бе нужна.
- Не - каза Джуд и прокара ръце назад през косата си. - Не, той не би...
- Вие всички не го преценихте добре. Всъщност го подценихте. Никой никога не го е подозирал, независимо от това колко го карах да рови - очите на Кланси бяха върху пистолета, когато продължи: - Именно той ми каза, че Лигата започва с прикрепянето на бомби към деца. Затова и хакна линията на Разговорника за мен. За да можем да се срещнем. За да му направя тази услуга.
- Той каза ли ти за флашката? - попитах аз. - Ти всъщност си тук заради това, нали?
Веждите му се повдигнаха, а устните му се разшириха едва-едва. Жадният блясък се бе завърнал в очите му.
- Флашка? И какво има на тази флашка? Нещо, което ще ми хареса ли?
- Ах, ти... - думата се задави. Кланси ни огледа всички, все едно се чудеше в чий ум да проникне. Кой от нас щеше да му осигури най-лесен достъп до истината. Върнах вниманието му към себе си посредством пистолета.
- Той ми каза, че търсиш Стюарт, защото бил в опасност. Моята роля беше единствено да ви доведа дотук и да ви кажа какво се е случило. Но още нещо ли има?
- Говори! - заповядах аз. - Кажи ми всичко и може би - евентуално - ще оцелееш.
Кланси въздъхна. Нежеланието му намали вълнението от потенциалното злато, на което се бе натъкнал.
- Преди два дни няколко агенти са вдигнали бунт. Убили са Албан и са завзели контрола на организацията. Всички, които са били против тях, са били затворени или убити. - Той погледна към Лиъм, а в ъгъла на устните му напираше усмивка.
„Коул. Кейт. Всички инструктори." Дори изтощеното лице на Албан, пожълтялата му усмивка - всички преминаха през съзнанието ми.