Още от първата си нощ в Щаба знаех, че единственият начин, който щеше да ми позволи в бъдеще да живея, без да се срамувам, бе да се опитам, доколкото бе възможно, да пренасоча ресурсите на Лигата към освобождаването на децата, намиращи се все още в лагери. През изминалите месеци бях планирала, рисувала и написала всичко, което си спомнях за Търмънд. От начина, по който патрулираха от СОП, през това кога се сменяха, та като се стигне чак до двете „слепи" места, до които бяхме открили, че камерите им не достигаха.
Това се превърна в някаква пристрастеност. Всеки път, когато сядах някъде, все едно се озовавах около огнището в Ийст Ривър и слушах как Лиъм говори с плам за това как ние трябва да сме тези, които ще си помогнат, тъй като нито една организация нямаше да надмогне собствените си нужди или имидж, за да го осъществи. Разбира се, той беше прав. Поне за мен... това бе станало повече от очевидно през изминалите шест месеца.
Аз му вярвах. Вярвах в него. Но именно аз го бях избутала от пътя му, когато се бяхме разделили, и затова бе нужно аз да продължа делото му.
- Разбирам, сър.
- Направил съм копия - уточни той. - Ще го дискутираме по-късно на срещата на старшия персонал. Не мога да обещая нищо, но след всичката тази усърдна работа, която свърши през изминалите няколко месеца, ти...
Нямах идея накъде се беше устремил с това изречение, а така и нямаше да науча. Без дори да почука, един от другите съветници - Конски зъби - провря сребристата си глава и отвори уста, само за да я затвори отново, след като ме видя, че седя там. Жабешки устни се оттласна от стената, на която се бе облегнал, и попита просто:
- Снеговалеж?
Конски зъби поклати глава.
- Това, от което се страхувахме, е.
- По дяволите! - изруга Албан и се изправи отново. - Професорът жива ли е?
- Да, но работата й...
Всички три чифта очи изведнъж се обърнаха към мен и схванах, че следваше да съм се изнизала още преди трийсет секунди.
- Ще бъда в атриума - прошушнах, - ако все още се нуждаете от мен.
Албан ми помаха с ръка да тръгвам, но гласът на Жабешки устни бе този, който ме последва извън кабинета, преминавайки през вратата, която тъкмо се затваряше след мен.
- Никога не съм смятал, че това е добра идея. Ние я бяхме предупредили!
Любопитството ме задържа намясто. Чаках някаква подсказка, която да ми
разясни за какво говорят. Мъжът чак плюеше от яд, а думите му се изливаха през надутите му устни като стремителен поток. Опитах се да си спомня кога за последно бях виждала някого от тях толкова ядосан и не успях. Джуд все се шегуваше, че те отчасти са роботи и са програмирани да вършат задачите си с възможно най-малък разход на чувства.
- Тя е взела предпазни мерки. Не всичко е загубено - спокойно отбеляза Албан. - Тази жена не остави дори любовта да я заслепи напълно. Елате с мен. Джарвин ще се върне и аз трябва да го хвана. Възможно е да се наложи да отведе екип до Джорджия, за да спасят каквото може...
Необходимо ми беше да доловя приближаващите към вратата стъпки от другата страна, за да проумея, че това бе малкото информация, с която щях да си остана. Обърнах се и видях група деца, които ме подминаваха на път към атриума. Присъединих се към края на групата.
Щом се обърнах назад, забелязах Албан да стои пред вратата на кабинета си. Около него съветниците му шептяха и около ушите му сякаш се завихряше шум като от кошер жужащи пчели. Той не даде знак, че ме вижда, но усетих как очите му ме следват по целия път - все едно не можеше да ги отлепи от мен.
Няколко часа по-късно все още бях в атриума. Все още чаках удобна дупка в разписанието на Албан, за да преровя нечий мозък. Нико се бе появил преди няколко минути и ми бе донесъл сандвич, но измежду двама ни не знам кой беше по-незаинтересован от вечерята си.
Снеговалеж. Лигата внимаваше и даваше кодови имена на всеки агент и всяка Операция. Към момента познавах достатъчно добре списъка на Щаба, за да съм наясно, че нямаме „професор", който да работи извън Лос Анджелис. Но Снеговалеж... Мозъкът ми повтаряше думата, така както би се отнесъл към непозната дума на чужд език. Бавно. Методично. Бях получила достъп до имена на засекретени мисии и проекти, доста над позволеното ми ниво на информация в Лигата, и то просто заради мръсната работа, която вършех за тях долу. Това име обаче не бях чувала.