В съня си Брайън се разплака. Разбираше. Разбираше всичко. Но вече нищо не можеше да промени.
Гонт отново стисна топката. Пръстите му потънаха в плътната й бяла обвивка и по шевовете отново рукна кръв.
— Ако не искаш всички в Касъл Рок да разберат, че ти си бил онзи, който е предизвикал лавината, по-добре прави, каквото ти казвам.
Той вече хлипаше.
— Когато сключваш сделки с мен, малкият — каза Гонт, заемайки позиция за поредното хвърляне, — помни две неща: господин Гонт си знае работата… и сделката не е приключила, докато господин Гонт не каже.
Той запрати топката към прихващача с онази сръчност, която бе направила Санди Коуфакс звезда (или поне такова бе мнението на бащата на Брайън), но при допира с ръкавицата на Хю Прийст топката експлодира. Кръв, коса и парчета плът се разлетяха в ясното есенно небе.
Брайън Раск се събуди и дълго плака.
8
Сега бе тръгнал да изпълни заръката на господин Гонт. Не бе срещнал трудности да се измъкне от къщи — просто каза на майка си, че не иска да ходи на църква, защото го боли стомахът (което всъщност си беше самата истина). Когато родителите му излязоха, той бързо се зае с приготовленията.
Беше му тежко да върти педалите на колелото, но още по-трудно успяваше да го балансира заради кошницата за пикник в малкия багажник. Тя тежеше като олово и когато стигна до дома на Джърсик, Брайън едва дишаше. Този път нямаше колебание, нито пробно звънене на вратата, нито предварително репетирана историйка. В къщата нямаше жив човек. В съня Лийлънд Гонт му бе казал, че семейство Джърсик ще останат дълго след литургията в единадесет, за да обсъждат предстоящата Вечер в казиното, а после ще ходят на гости у приятели. Брайън нямаше основание да не му вярва. Единственото, което искаше, бе да приключи с тази отвратителна работа, колкото е възможно по-бързо. А след това щеше да се прибере вкъщи и да прекара остатъка от деня в леглото.
Той повдигна кошницата за пикник с две ръце и я свали на тревата. Беше зад оградата и никой не можеше да го види. Щеше да вдигне доста шум с онова, което му предстоеше да направи, но Гонт му бе казал да не се притеснява. Повечето от живеещите на Уилоу Стрийт били католици и задължително посещавали литургията в единадесет. Брайън не знаеше дали това е истина или не, но със сигурност знаеше две неща: че господин Гонт си знае работата и че сделката не е приключила, докато господин Гонт не каже.
А сделката бе именно това.
Брайън отвори кошницата. Вътре имаше десетина камъка, увити в листове от ученическата му тетрадка. На всеки лист с големи букви пишеше:
Момчето взе един от камъните, отдалечи се на десетина стъпки от панорамния прозорец на дневната на семейство Джърсик и замахна. Поколеба се за миг, а после, също като Санди Коуфакс в седмия мач от Световната серия, запрати камъка към стъклото. Чу се пронизителен трясък, последван от глухото тупване на камъка върху мекия килим вътре. Звукът на счупено стъкло имаше особен ефект върху Брайън. Страховете му го напуснаха, а отвращението му към тази работа — която и най-развихреното въображение не можеше да определи като безобиден номер — изведнъж се изпари. Звукът на счупено стъкло го възбуждаше… караше го да се чувства както когато си мечтаеше за мис Ратклиф. Но мечтите бяха нещо въображаемо, а това тук… Това тук бе самата действителност.
Изведнъж той си даде сметка, че повече от всякога иска да запази снимката на Санди Коуфакс за себе си. Беше открил още една истина за вещите и странните психологически състояния, които те предизвикват: колкото по-дълго се бориш за нещо, толкова по-силно го желаеш.
Брайън взе още два камъка и се доближи до счупеното стъкло. Погледна вътре и видя камъка, който току-що бе хвърлил. Той лежеше на пода между кухнята и дневната и изглеждаше толкова абсурдно — като гумен ботуш на църковен олтар или пък роза на двигателя на някой трактор. Единият от ластиците, с които бе закрепена бележката, бе изхвръкнал, но другият си беше на мястото. Момчето извърна глава и погледът му попадна на новото „Сони“ на семейство Джърсик.
Той се засили, замахна и камъкът удари телевизора право в десятката. Кинескопът изкънтя на кухо, присветна и върху килима се изсипа дъжд от стъкла. Телевизорът се разклати на стойката си, но не падна.