Премръзнала или не, тя просто не можеше да сдържи усмивката си. Шегата наистина си я биваше, особено като се има предвид как караше Бъстър. Направо бе чудо, че не беше прегазил някого. И все пак не завиждаше на онзи, който бе разписал квитанцията. Съветникът можеше да бъде ужасно отмъстителен и изобщо не носеше майтап.
Тя завъртя ключа. Вратата се отвори без усилие и Нети прекрачи прага.
4
— Още кафе? — попита Кийтън.
— Не, благодаря. Нищо не мога да поема повече — отвърна Миртъл с усмивка.
— Да си вървим тогава. Искам да гледам мача по телевизията. — Той погледна часовника си. — Ако побързаме, може би ще хвана първото полувреме.
Жена му кимна, по-щастлива от всякога. Телевизорът беше в дневната и щом Дан имаше намерение да гледа мача, това означаваше, че няма да прекара следобеда, затворен в кабинета си.
— Да побързаме тогава — каза тя.
— Келнер? Сметката, ако обичате — махна той.
5
Нети вече не бързаше да се прибира. Харесваше й да бъде в къщата на Бъстър и Миртъл.
Първо, защото вътре бе топло и второ, защото това я изпълваше със странно чувство за власт — сякаш гледаше зад кулисите на два човешки живота. Започна с горния етаж. Огледа всички стаи, които съвсем не бяха малко особено като се има предвид, че Бъстър и Миртъл нямаха деца. Отвори чекмеджетата на Миртъл и внимателно разгледа бельото й. Част от нещата бяха скъпи и качествени, но изглеждаха поостарели. Същото важеше и за дрехите в гардероба. Нети продължи към банята, проучи лекарствата в аптечката, влезе в килера, огледа куклите. Хубава къща. Направо прекрасна къща. Жалко, че човекът, който живееше в нея, беше такъв боклук.
Погледна часовника си и си помисли, че е време да разлепи бележките си. Нищо, и това ще стане. Само да разгледа и долния етаж.
6
— Данфърд, не караме ли твърде бързо? — попита притеснено Миртъл, когато мъжът й задмина някакъв камион и засече насрещно движещата се кола.
— Бързам за мача — отвърна Кийтън и сви по Мейпъл Роуд покрай табелата, на която пишеше: КАСЪЛ РОК — 8 МИЛИ.
7
Нети включи телевизора — семейство Кийтън имаха огромен цветен „Панасоник“ — и загледа неделния филм. Ава Гарднър играеше в него, и Грегъри Пек. Той изглеждаше влюбен в Ава, макар че не можеше да се каже със сигурност. Може би пък обичаше другата. Беше станала ядрена война, а Грегъри Пек бе капитан на подводница. Фабулата не я заинтригува особено и тя угаси телевизора. Залепи поредната бележка на екрана й продължи към кухнята. Огледа шкафовете — съдовете бяха прекрасни, но тенджерите и тиганите не бяха нищо особено. После надникна в хладилника и се намуси. Много огризки! Многото огризки бяха явен признак за немарливост в домакинството. Не че Бъстър можеше да разбере. Мъже като него не бяха в състояние да се ориентират в кухнята дори с карта и куче-водач.
Нети отново погледна часовника си и се стресна. Беше изгубила твърде много време в разглеждане на къщата. С шеметна бързина тя започна да къса розовите бележчици и да ги лепи където й попадне — на хладилника, на печката, на телефона, който висеше на стената в кухнята… И колкото по-бързо действаше, толкова по-неспокойна ставаше.
8
Нети тъкмо се бе хванала на работа, когато червеният кадилак на Кийтън прекоси „Тин Бридж“ и тръгна нагоре по „Уотърмил Лейн“ към Касъл Вю.
— Данфърд? — обади се неочаквано Миртъл. — Ще ме хвърлиш ли до Аманда Уилямс? Знам, че не ни е на път, но съдинката ми за фондю е при нея… Помислих си… — Свенлива усмивка за миг озари лицето й. — Реших, че няма да е лошо да ти направя нещо за хапване. За мача, де. Нали ще ме хвърлиш, аз после сама ще се прибера.
Той понечи да й каже, че домът на Уилямс изобщо не му е на път, че мачът всеки момент ще започне и че въобще не и е притрябвало да си взима проклетата тенджера точно сега. Отгоре на всичкото мразеше сирене, особено когато бе горещо и разтопено. Сигурно бъкаше от бактерии.
После размисли. Освен него Градската управа се състоеше от две тъпи копелета и една проста кучка. Манди Уилямс беше кучката. В петък Кийтън бе положил известни усилия да се види с Бил Фулертън, градския бръснар, и Хари Самюълс, единствения погребален агент на Касъл Рок, като се постара срещите да изглеждат съвсем случайни, макар че всъщност не бяха. Не се знаеше дали Данъчната служба не е започнала и на тях да праща писма. При тия двамата засега нямаше проблеми, но кучката Уилямс бе заминала извън града в петък и той не бе успял да преслуша.