От това бягаше Нети. Кръвта се стичаше по челото й, спускаше се върху очите й и за миг светът наоколо се обагри в червено. Сякаш красивите къщи на Касъл Вю изведнъж бяха започнали да кървят.
Тя избърса с ръкав лицето си и продължи да тича. По улицата нямаше никого, а погледите на онези, които си бяха в къщите в ранния неделен следобед, бяха насочени към дербито „Пейтриътс“ — „Джетс“.
Нети бе забелязана от един-единствен човек.
Танси Уилямс, доволна от двата дни, прекарани в Портланд при дядо й, седеше на прозореца на дневната с близалка в уста и плюшено мече на име Оуен под мишницата.
— Мамо, една леличка бяга — докладва Танси, когато Нети профуча покрай къщата.
Аманда Уилямс пиеше кафе в кухнята с Миртъл Кийтън. Съдът за фондю лежеше на масата между тях и Миртъл току-що бе попитала дали има нещо ново из Общината, за което Дан да не знае. На Аманда въпросът й се стори странен. Ако Бъстър искаше да разбере нещо, защо не беше дошъл лично да я нита? Освен това що за въпрос в неделя следобед?
— Скъпа, мама говори с госпожа Кийтън.
— Но тя имаше кръв по главата — допълни невинно детето.
— Казвах му аз на Бъди: ако ще гледаш това „Фатално привличане“, изчакай Танси да си легне, но… — усмихна се Аманда на гостенката.
А Нети продължаваше да тича. Когато стигна кръстовището на Касъл Вю и Лорел, тя спря за миг да си поеме дъх и се подпря на каменната ограда на Градската библиотека. Дробовете й стенеха за въздух, сърцето й блъскаше в гърдите, сякаш всеки момент щеше да изскочи, а вятърът свистеше покрай нея и плющеше в палтото й.
Тя погледна нагоре по хълма и видя, че по улицата няма жив човек. Значи Бъстър не я преследваше в края на краищата. Просто си бе въобразила. Миг по-късно вече ровеше из джобовете си за кърпичка, с която да изтрие кръвта от лицето си. Ключът от къщата на Бъстър беше изчезнал. Сигурно бе паднал някъде по пътя, макар тя да имаше чувството, че го е оставила на вратата. Всъщност какво значение имаше това сега? Важното бе, че се бе измъкнала от къщата, преди той да я види. Тя се благодареше на Господа, че гласът на господин Гонт й е заговорил в сублимния момент, забравяйки, че именно заради него се бе промъкнала в къщата.
Погледна кървавите петна по кърпичката и си помисли че раната не е чак толкова страшна. Кръвта бе започнала да намалява, ударите на сърцето й — също. Нетн се отдели от стената и тръгна към къщи с наведена глава, за да скрие раната си.
Вкъщи. За това трябваше да мисли сега. Вкъщи цри прекрасния кристален лампион. Вкъщи при неделния филм. Вкъщи при Райдър. Когато си идеше у дома, когато вратата бъдеше заключена, щорите — спуснати, телевизорът — включен, а Райдър — свит на топка в краката й, всичко това щеше да й се стори като някакъв лош сън. Сън като онези, които бе имала в „Джунипър Хил“, след като уби мъжа си.
11
Пийт и Уилма Джърсик хапнаха у семейство Пуласки след литургията, а след обяда, мъжете се закотвиха пред телевизора да видят как нашите ще разкажат играта на нюйоркчаните. Уилма пет пари не даваше за футбола. Нито за бейзбола, нито за баскетбола, нито за хокея. Единственият спорт, който й харесваше, беше борбата, и заради Джей Стронгбоу тя би зарязала нищо неподозиращия Пийт, без да й мигне окото.
Помогна на Фрида за чиниите и каза, че си отива вкъщи да изгледа края на филма с Грегъри Пек, като заяви на съпруга си, че взима колата.
— Няма проблеми — отвърна той, без да откъсва поглед от телевизора. — Не ми пречи да повървя.
— Чудно ще ти се отрази — смутолеви тя под носа си и излезе.
Уилма беше в прекрасно настроение и основната причина за това бе Вечерта в казиното. Отец Джон не се бе огънал, както тя бе очаквала, а видът му днес, докато произнасяше неделната си проповед, озаглавена „Нека всеки се грижи за своята си градина“, направо я впечатли. Тонът му, както винаги бе благ, но в сините очи и вирнатата му брадичка нямаше нищо благо. Прекрасните градински метафори, с които си служеше, изобщо не можеха да заблудят Уилма и останалите. На всички им беше ясно за какво става дума: Ако баптистите продължаваха да си пъхат носа в двора на католиците, щяха здравата да си изпатят.
При мисълта някой да си изпати (особено в такъв мащаб) настроението на Уилма винаги се подобряваше.
Но това не бе единственото неделно удоволствие, което тя смяташе да си достави. Нямаше да готви неделен обяд, Пийт беше закотвен на сигурно място при Джейк и Фрида и с малко късмет щеше да остане там цял следобед, а тя щеше да си гледа филма на спокойствие. Но първо щеше да се обади на старата си приятелка Нети. Смяташе, че е взела страха на лудата Нети, а това бе добре… за начало. Но само за начало! Нети още не си беше получила заслуженото за окаляните чаршафи. Беше време мис Лудост 1991 да види с кого си има работа. Тази перспектива изпълваше Уилма с радостно очакване.