Налудничавият поглед на изстрадал човек бавно напусна очите на Нети. Зловеща изобретателност проблясна в зениците й. Страните й, мъртвешки бледи досега, изведнъж започнаха да се изпълват с кръв. Устните й се изпънаха и тя се озъби срещу бележката. Две грозни думи се изплъзнаха от отворената й уста, горещи, дрезгави и зли:
— Мръсна кучка!
Тя смачка бележката и я запрати към стената. Топчето отскочи и падна до тялото на Райдър. Нети го грабна отново, изплю се отгоре му и пак го захвърли.
После стана и тръгна бавно към кухнята, стискайки и отпускайки юмруци, като озверяло животно, което чака плячката си.
14
Уилма Джърсик вкара жълтото си юго в двора, слезе от колата и заситни към къщи, ровейки в чантата за ключ. Намери го, понечи да отвори вратата и… застина. Странно движение привлече вниманието й отдясно. Тя се обърна и онемя.
Пердетата на хола й се вееха на пъргавия следобеден вятър. Вееха се навън! Вееха се, защото от огромния панорамен прозорец, чиято подмяна им излезе четиристотин долара, когато онова идиотче синът им го счупи, не бе останало почти нищо. Дълги стъклени игли стърчаха от рамките към огромна дупка, зейнала в средата.
— Майка му стара! — викна Уилма и едва не счупи ключа от бързане.
Нахлу в къщата като хала и се закова на мястото си. За пръв път в съзнателния см живот Уилма Владовски Джърсик бе шокирана до пълно вцепенение.
Холът й представляваше една руина. Телевизорът — нейното прекрасно „Сони“, за което дължаха още единадесет вноски — бе счупен, а вътрешностите му се чернееха димящи в кутията. Кинескопът беше пръснат на хиляди лъскави парчета по килима. В мазилката на отсрещната стена зееше кратер, а под него на пода имаше странен пакет с размерите на самун хляб. Друг такъв лежеше на прага на кухнята.
Уилма затвори вратата и се приближи до него. Част от съзнанието й — не особено логичната — й казваше да бъде изключително внимателна да не би да е бомба. Тя клекна до „пакета“ и видя, че това всъщност изобщо не беше пакет. Поне не в общоприетия смисъл. Беше камък, увит в лист от тетрадка и пристегнат с ластик. Тя разгъна листа и прочете следното съобщение:
Когато го прочете два пъти, Уилма отиде до другия камък и свали и неговата „опаковка“. Същият лист, същият текст. Тя стоеше с бележките в ръце, гледаше ту едната, ту другата, а очите й се стрелката отляво надясно като на оспорван турнир но тенис на маса. Накрая от устата й се изплъзнаха три думи:
— Нети. Тая кучка!
Тя влезе в кухнята, дишайки разярено през зъби, и понечи да вземе камъка от микровълновата фурна. Поряза се на някакво стъкло и без да й мигне окото, извади парчето от дланта си. После свали листа от камъка и го прочете. Съобщението беше същото.
Уилма бързо премина през всички стаи на долния етаж. Навсякъде имаше поражения. Тя събра всички бележки — досущ еднакви — и се върна в кухнята. Не можеше да повярва на очите си.
— Нети!
Най-после ледената черупка на първоначалния шок бе започнала да се разтапя. И първото чувство, което проби през нея, бе не гневът, а изумлението.
„Боже — помисли си тя. — Тая жена наистина е луда, щом смята, че може да направи такова нещо — на мен! — и да се измъкне жива. Знае ли тя с кого си има работа!“
Сграбчи бележките и гневно ги разтърка по едрите си хълбоци.
— Задника ще си избърша с твоите предупреждения! — изкрещя тя и захвърли листовете.
После огледа за пореден път кухнята с изумените очи на дете: дупка в микровълновата фурна, пробойна в хладилника, натрошени стъкла по целия под… А оттатък телевизорът, който им бе струвал почти хиляда и шестстотин долара, димеше и вонеше на изолация. И кой бе сътворил всичко това?
Как кой? Нети Коб, мис Лудост 1991.
Уилма започна да се усмихва.
Човек, който не познава Уилма, можеше и да си помисли, че това е мила усмивка, усмивка на обич и добросъседство. Непосветеният можеше и да сбърка пламъка в очите й с екстаз. Но ако Пийт Джърсик я бе видял в този миг, той щеше да хукне в обратната посока колкото краката му държат.
— Не-е! — каза кротко, почти гальовно тя. — Не, скъпа, ти не разбираш. Не знаеш какво значи да се подиграваш с Уилма. Представа си нямаш какво е да се подиграваш с Уилма Владовски Джърсик.
Усмивката й стана още по-широка.