Той хукна обратно към столовата. Дали не беше забравил някое? Не може да бъде. Събра ги всичките, огледа…
Не! Още едно! Тук! На първото стъпало! Ами ако го беше пропуснал!? Господи!
Сграбчи го.
МАРКА: ВАРЕЛ
МОДЕЛ: СТАРИ ПОТРОШЕН
РЕГ. №: МОШЕНИК 1
ДРУГИ НАРУШЕНИЯ: ФИНАНСОВА ЕКВИЛИБРИСТИКА
Още? Имаше ли още? Кийтън прелетя из долния етаж, ризата му бе излязла от панталона и косматият му корем грозно подскачаше над колана. Нямаше други. Поне не долу.
След още един бърз поглед навън той се отправи по стълбите към втория етаж.
17
Уилма и Нети се срещнаха на ъгъла на Уилоу и Форд. Щом се видяха, двете се заковаха на местата си и се изгледаха като главорези в италиански уестърн. Вятърът размахваше палтата им насам-натам, слънцето присветваше зад облаците и сенките им се появяваха и изчезваха като припрени гости.
По нито една от улиците нямаше движение, тротоарите бяха пусти. Това ъгълче от есенния следобед изцяло им принадлежеше.
— Уби кучето ми, кучко!
— Счупи ми телевизора! Потроши прозорците! И микровълните ми, кукувице проста!
— Предупредих те!
— Заври си го отзад т’ва предупреждение!
— Ще те убия!
— Само посмей крачка да направиш — и си мъртва!
Уилма изрече последните думи с лека тревога и изумление: лицето на Нети й подсказваше, че този път двете ще се окажат въвлечени в нещо по-сериозно от ръкопашен бой, скубане на коси и късане на дрехи. Всъщност какво изобщо правеше Нети тук? Защо беше така добре подготвена? Как така се стигна толкова бързо до същината?
Ала в характера на Уилма имаше здрава казашка нишка, за която подобни въпроси бяха меко казано неуместни. Предстоеше битка и тя просто трябваше да се бие.
Нети се втурна насреща й и замахна със сатъра. Свитите й устни оголиха грозни зъби. От гърлото й се изтръгна вик.
Уилма зае позиция, хванала ножа като гигантско джобно ножче. Нети настъпи, Уилма замахна и ножът се заби дълбоко в слабините на Нети. Само едно движение и коремът й вече беше разпран. Струя воняща каша рукна навън. Жената изпита моментен ужас от онова, което бе направила — нима в другия край на острието, потънало в тялото на Нети, наистина стоеше Уилма Джърсик? Ръката й изведнъж омекна. Острието сиря на сантиметри от подивялото сърце на Нети.
— Куучкааа! — изпищя Нети и заби сатъра в рамото на Уилма.
Ключицата й се разцепи с глухо скръцване. Болката, зловеща и жестока, пропъди и последната разумна мисъл от главата на Уилма и в нея остана само обезумелият казак. Тя измъкна ножа.
Нети напъна сатъра и със силата на двете си ръце го отскубна от костта. Топка лигави черва се изплъзна от кървавата дупка в корема й и увисна пред нея в лепкав възел.
Двете жени бавно се завъртяха, описвайки кръгове със собствената си кръв, и тротоарът заприлича на макабрен дансинг. За Нети светът запулсира на големи, безкрайни интервали — цветовете наоколо бавно избледняваха до ослепително бяло, а после все така бавно се възвръщаха. Сърцето биеше в ушите й — тежко, глухо и забавено. Тя знаеше, че е ранена, но не чувстваше болка. Мислеше си, че Уилма просто я е клъцнала някъде.
Уилма обаче съзнаваше колко зле е ударена — ръката й беше неподвижна, а гърбът на роклята й бе прогизнал от кръв. Но и през ум не й минаваше да бяга. Никога през живота си не бе бягала, нямаше да го направи и сега.
— Ей! — изписка някой от другата страна на улицата. — Ей! Какво правите? Спрете! Спрете веднага или ще повикам полиция!
Уилма извърна глава по посока на гласа. Щом видя, че вниманието на противника е отвлечено, Нети пристъпи и отново замахна със сатъра. Той потъна в месестия хълбок на Уилма и отскочи със звън от тазобедрената й кост. Плисна фонтан от кръв. Уилма изпищя, залитна и описа отчаян кръг с ножа си. Краката й се преплетоха и тя се строполи като чувал на тротоара.
— Спрете!
Една старица стоеше пред прага на къщата си и стискаше сив шал под брадата си. Очите й бяха два сини кладенеца, уголемени от ужаса и силните й диоптри. Тя пищеше неистово с ясния си старчески гласец:
— Помощ! Полиция! Убийство! УБИЙЙЙСТВООО!
Двете съперници на ъгъла на Уилоу и Форд изобщо не й обърнаха внимание. Уилма лежеше в локва кръв до знака, но като видя, че Нети се тътри към нея, успя да се изправи до седнало положение по пилона му и забоде дръжката на ножа в скута си.
— Хайде, проклетнице! — изръмжа тя. — Ела, ако ти стиска.