Той не знаеше. И понеже не знаеше, захвърли цигарата и започна да разнищва всичко отначало.
2
За Алън всичко започна с едно обаждане на Анди Клатърбък. Когато телефонът иззвъня, той тъкмо беше изключил телевизора (второто полувреме на мача едва бе започнало) и обличаше палтото си. Беше решил да отиде до „Неизживени спомени“ и да се види с господин Гонт, ако е там. Може би дори щеше да срещне Поли. Обаждането промени всичко.
Като се върнал от обяд, Клат заварил Еди Уорбъртън на телефона в офиса. Ставала някаква патаклама на „Уилоу“ и „Форд“, две жени се биели или нещо такова. Еди казал, че няма да е лошо да се обадят на шерифа.
— Откъде накъде Еди Уорбъртън ще отговаря на телефона в полицейския участък!? — ядоса се шерифът.
— Ами сигурно дежурният не си е бил на мястото и Еди си е помислил, че…
— Той прекрасно знае каква е процедурата — като го няма дежурният, обажданията автоматично се препращат при мен.
— Не знам от какъв зор се е обадил — каза Клат със зле прикрито нетърпение, — но не това е важното. Четири минути по-късно, докато говорех с Еди, постъпи второ обаждане по случая. Някаква бабичка. Не можах да запиша името й — или от притеснение забрави да ми го каже, или просто не искаше да се представя. Както и да е, каза, че на ъгъла на „Форд“ и „Уилоу“ става страшна битка. Биели се две жени. Според нея — с ножове. Каза, че още са там.
— Още ли се бият?
— Не, вече били на земята. И двете.
— Ясно. — Мозъкът на Алън заработи на пълни обороти. — Регистрира ли обаждането, Клат?
— Да, разбира се.
— Добре. Сийтън е дежурен днес, нали? Прати го веднага там.
— Пратих го.
— Слава Богу. А сега се обади на щатската полиция.
— Да искам ли екип?
— Още не. Засега ги уведоми за ситуацията. Ще се видим там, Клат.
Когато отиде на местопрестъплението и видя цялата касапница, Алън моментално се обади в Оксфордския участък на щатската полиция и ги помоли незабавно да изпратят не един, а два екипа, ако могат да си го позволят. В същото време Клат и Сийтън Томас стояха с разперени ръце пред двете жертви и увещаваха хората да се прибират по домовете си. Норис пристигна, хвърли един поглед и отиде да вземе жълтата лента с надпис: „ПОЛИЦЕЙСКА ТЕРИТОРИЯ — ПРЕСИЧАНЕТО ЗАБРАНЕНО“ от багажника на колата. Лентата здравата бе прашасала и впоследствие Норис каза на Алън, че сериозно се е усъмнил дали изобщо ще се залепи — толкова беше стара.
Лентата все пак още вършеше работа и Норис я опъна в широк триъгълник около двете жени, които изглеждаха като прегърнати в основата на пътния знак. Зяпачите не се прибраха по къщите си, но поне се отдръпнаха встрани. Бяха около петдесетина, но с разнасянето на мълвата броят им непрекъснато нарастваше. Анди Клатърбък и Сийтън Томас едва смогваха да удържат тълпата без предупредителни изстрели. Алън напълно им съчувстваше.
В Мейн убийствата се разследваха от Криминалния отдел на щатската полиция и за провинциалните зайци (каквито бяха повечето от тях) най-страшното настъпваше от момента на установяване на престъплението до идването на тежкарите от криминалния. Местните ченгета отлично знаеха, че точно тогава най-често се прекъсва така наречената доказателствена верига. Повечето от тях знаеха също, че всяко тяхно действие ще бъде разгледано под лупа от столичните тарикати — все от Съда и Главната прокуратура — които открай време смятаха, че провинциалните полицаи се държат на местопрестъплението като слонове в стъкларски магазин.
А всичките тия зяпачи, които стояха мълчаливо и гледаха като треснати, направо всяваха ужас у Алън. Напомняха му на зомбитата от „Събуждането на мъртвите“.
Той грабна рупора от задната седалка на колата си и им каза веднага да се прибират по домовете си. Хората бавно започнаха да се разотиват. Алън за пореден път прехвърли правилника в главата си и се обади в участъка. Сандра Макмилън приемаше обажданията там. Тя не беше кой знае колко печена, но, дето има една дума, на харизан кон зъбите не се гледат. Освен това той се надяваше, че като научи за случилото се, Шийла Бригъм няма начин да не дойде. Ако не от чувство за дълг, то поне от любопитство. Той нареди на Санди да издири районния следовател и Рей ван Алън — дежурния патолог за такива случаи — и да ги прати на местопрестъплението по възможност преди да са дошли ония от криминалния.
— Разбрано, шериф — каза важно Санди. Той се върна при подчинените си.
— Кой от вас установи смъртта?
Клат и Сийт Томас се спогледаха с неудобство. На Алън му се подкосиха краката. Още една точка в полза на тарикатите. Още имаше време, първият екип не бе дошъл, въпреки че сирените виеха все по-близо. Пъхна се под лентата и тръгна на пръсти към пътния като дете, което се измъква от къщи след вечерния час.