Повечето кръв бе изтекла между жертвите и в пълната с листа канавка, но тънка струйка бе описала неправилен кръг около двете тела. Алън приклекна извън този кръг, протегна ръка, но за да стигне до труповете — вече не се съмняваше, че са такива — му се наложи да се наведе почти до легнало положение.
Полицаите стояха и го гледаха с ококорени очи.
— Снимайте ме — викна им през рамо той.
Клат и Сийт го зяпаха сякаш им говореше на патагонски, но Норис хукна до колата и изрови стария полароид, с който заснемаха местопроизшествията. Алън имаше намерение при първата сбирка на Градската управа да поиска поне още един нов апарат, но в този момент това му беше последна грижа.
Норис дотича с апарата, намести се и натисна копчето. Блендата изщрака.
— Я по-добре направи още една. Хвани и телата. Не искам ония да ни трият сол, че сме прекъснали доказателствената верига, дяволите да ги вземат дано!
Норис документира стойката на Алън извън кървавия кръг и разположението на телата до пътния знак, след което Алън внимателно се наведе напред и сложи ръка на окървавения врат на жената отгоре. Нямаше пулс, разбира се, но от натиска на пръстите му главата й се изплъзна от знака и увисна настрани. Той веднага разпозна Нети и си помисли за Поли.
„О, Господи!“
После напълно механично провери и пулса на Уилма. Едва ли имаше смисъл — от черепа й стърчеше сатър, а цялото й лице бе опръскано с малки капчици кръв, които приличаха на езическа татуировка.
Шерифът се изправи и се върна при останалите зад лентата. Знаеше, че не е редно, но не можеше да престане да мисли за Поли. Трябваше да си избие тази мисъл от главата, иначе със сигурност щеше да обърка работите тук. Чудеше се дали някой от зяпачите е успял да разпознае Нети. При това положение Поли сто на сто щеше да разбере, преди да й се е обадил. Тайно се надяваше, че поне няма да дойде лично да види какво става.
„Не можеш да мислиш за това сега — мъмреше се вътрешно той. — Имаш да разследваш двойно убийство.“
— Вземи си бележника — нареди той на Норис. — Ти ще водиш записките.
— Господи, Алън, нали знаеш какъв ми е правописът?
— Важното е да пишеш.
Норис даде полароида на Клат и извади бележника от задния си джоб. Кочан подпечатани и разписани квитанции изпадна от джоба му. Той се наведе и разсеяно го напъха обратно.
— Искам да отбележиш, че главата на жената отгоре, обозначена като Жертва 1, беше подпряна на пътния знак и че аз неволно я килнах назад, докато проверявах за пулс.
„Колко лесно е да превключи човек на полицейски жаргон — помисли си Алън. — Колите стават «превозни средства», бандитите — «нарушители», а мъртвите ти съграждани — «обозначени жертви». Полицейски жаргон — каква прекрасна стъклена преграда.“
Той се обърна към Клат и му нареди да заснеме новото разположение на телата, изпитвайки истинско облекчение, че е накарал Норис да документира жертвите, преди да ги докосне.
Полицаят изпълни нареждането.
Алън се обърна отново към Норис и продължи:
— Отбележи също, че след като главата на Жертва 1 беше обърната, аз бях в състояние да я идентифицирам като Нетиция Коб.
— Искаш да кажеш Нети? — втрещи се Синтън.
— Да. Точно това искам да кажа.
Мъжът вписа информацията в бележника си и попита:
— Какво ще нравим, Алън?
— Ще чакаме криминалистите и ще се стараем да се държим естествено, когато дойдат.
Те пристигнаха след по-малко от три минути в две коли последвани от Рей ван Алън в разнебитеното си субару. Пет минути по-късно с един син джип дойде и екипът на щатската полиция. Още със слизането щатските полицаи запалиха пури. Алън не се и съмняваше, че ще го направят. Труповете още не бяха изстинали, престъплението се бе разиграло на открито, но ритуалът с пурите беше неотменим.
Неприятната работа, позната в полицейския жаргон като „осигуряване на местопрестъплението“, започна. И продължи до мръкнало. Алън на няколко пъти беше работил с Хенри Пейтън, шеф на Оксфордския участък (и следователно ръководещ случая и хората, работещи но него), но никога не бе съзирал у него и следа от въображение. Той беше работар, съвестен и прецизен, но именно благодарение на него Алън намери минута свободно време да отскочи да се обади на Поли.
Когато се върна, на местопрестъплението кипеше усилен труд. Отбелязваше се разположението на телата, оглеждаше се мястото, направиха се близо триста снимки. Междувременно бяха пристигнали още щатски полицаи. Някои от тях разпръсваха тълпата, която отново напираше, други отклоняваха прииждащите телевизионни екипи към сградата на Кметството. Един художник от полицията скицира набързо ситуацията.