Още на сутринта Алън щеше да тръгне от къща на къща и да разпита всички един но един.
Сънят най-после победи. Докато засмиваше, пред очите му беше все една и съща картина: купчина камъни, увити в листи от тетрадка.
„Ако Нети не ги е хвърлила, тогава кой?“ — питаше се той.
9
Докато малките часове на понеделника бавно се движеха към зората, а с нея и към началото на една нова и интересна седмица, един младеж на име Рики Бисонет се промъкна незабелязано в двора на преподобния Уилям Роуз. Вътре в спретнатата и белосана къща преподобният спеше съня на праведните.
Рики, деветнайсетгодишен и необременен с кой знае колко акъл, работеше в сервиза на Сони. Работното му време бе свършило отдавна, но той се бе мотал из офиса в очакване да стане достатъчно късно (или може би достатъчно рано), та да изиграе малък номер на преподобния Роуз. В петък следобед Рики бе наминал пред новия магазин и се бе заприказвал със собственика, интересен стар тарикат. От дума на дума той изведнъж осъзна, че разказва на господин Гонт най-съкровената си мечта. Тя беше свързана с една млада, ама много млада актриса и модел, за чиито недотам облечени снимки Рики бе готов да даде какво ли не.
— Знаете ли, мисля, че имам нещо, което ще ви заинтригува — каза собственикът на магазина.
После се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че освен тях двамата в магазина няма никой, и обърна табелката на вратата. Върна се зад тезгяха, порови из шкафовете и извади кафяв плик.
— Вижте това, господин Бисонет — каза той и му намигна похотливо. — Мисля, че ще останете изненадан. Може би дори изумен.
Вцепенен бе точната дума. Снимките бяха на същата онази актриса, но която Рики чезнеше, и на тях тя беше повече от гола. На първата феята беше снимана заедно с известен актьор, на втората — с двама известни актьори, единият от които можеше да й бъде дядо. А на останалите… Но преди Рики да успее да ги разгледа (а те бяха поне петдесет, всичките цветни, лъскави и големи), господин Гонт ги дръпна от ръцете му.
— Но това е…
Младежът млъкна миг преди да произнесе име, добре известно на читателите на лъскави таблоиди и на зрителите на нашумели шоупрограми.
— О, не! — възрази господин Гонт, но кехлибарените му очи сякаш казваха „да, разбира се“. — Сигурен съм, че не може да е тя, но приликата наистина е невероятна. Продажбата на такива снимки, разбира се, е незаконна. Да оставим сексуалното съдържание… Сам виждате, че момичето на снимката — което и да е то — едва ли има повече от седемнайсет години… Все пак бих могъл да си затворя очите, господин Бисонет. Търговията е в кръвта ми. Така че… Ще се пазарим ли?
И те се спазариха. Рики Бисонет си купи седемдесет и две порнографски снимки за трийсет и шест долара… и този малък номер.
Той изтича на прибежки до къщата, скри се за миг в сянката на стряхата, колкото да се увери, че никой не го е забелязал, и изкачи трите стъпала до вратата. После извади една картичка от задния си джоб, отвори процепа за пощата, пусна я вътре и внимателно положи медния капак обратно, за да не вдигне шум. Приключил със задачата, той се метна през парапета на верандата и хукна като бесен през двора.
Имаше страхотни планове за трите часа, които оставаха до утрото. Те включваха седемдесет и две снимки и голям флакон лосион за ръце.
Картичката запърха като огромен молец и падна на избелелия килим в антрето с текста нагоре:
Как си баптистки буквоед такъв!?
Пишем ти, за да ти кажем, че е по-добре да престанеш с приказките си против нашта „Нощ в казиното“. Решили сме да се позабавляваме и не можем да разберем какво ти пречи. Да знаеш, че на нас, Праведните Католици, ни дойде до гуша от Баптистките ти Простотии. Ние и без това си знаем, че вие, Баптистите, сте шепа Гъзоблизци.
А що се отнася до ДРУГОТО, по-Добре Внимавай, Преподобни Параход Уили. Че ако продължаваш да си вреш Гадната Мутра в Наште работи, така ще те подредим заедно с Тъпите ти Приятелчета, че ще ни запомниш!
Остави ни на мира Баптистки Буквоед такъв или ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ, ДОКАТО СИ ЖИВ.
„Просто предупреждение“ от
Преподобният Роуз откри картичката, когато слезе по хавлия да прибере сутрешния си вестник.
Човек може би е по-лесно да си представи реакцията му, отколкото да я опише.
10
Лийлънд Гонт стоеше на прозореца над „Неизживени спомени“ с ръце зад гърба и гледаше от високо към Касъл Рок.
Четиристайният апартамент зад него здравата би учудил местните клюкари, защото в него нямаше нищо. Абсолютно нищо. Нито легло, нито шкаф, нито дори стол. Вградените гардероби зееха отворени и празни. Вълма прах се търкаляха по непозналия настилка под. Единственото „обзавеждане“ бяха пердетата — весело и уютно каре. Но те бяха и единствените, които имаха някакво значение, защото се виждаха от улицата.