Това, разбира се, изобщо не беше вярно и повечето от тях го знаеха. На всеки две-три години се случваше циганското лято да се проточи чак до края на октомври и за четири-пет дни времето да е като през юли. А после една прекрасна сутрин температурата рязко спадаше и моравите пред къщите се сковаваха от скреж. Жителите на Касъл Рок прекрасно знаеха всичко това, но времето бе твърде удобна тема за разговор, та да я проваляте излишни подробности. На никого и през ум не му минаваше да спори. Споровете могат да се окажат опасни, когато времето е твърде топло за сезона. Тогава хората стават лоши, а жителите на Касъл Рок имаха съвсем пресен пример за онова, което можеше да се случи, когато хората станат лоши — трябваше им само да погледнат към кръстовището на „Уилоу“ и „Форд“.
— Тия двете съ’сем откачиа — припяваше Лени Партридж, най-старият жител на Касъл Рок и пръв градски клюкар. — Те си беа луди за връзване открай време, ама айде. Оная Коб закла мъжа си като куче, нъл знаеш? — Лени зачеса дъното на торбестите си панталони. — Напрао си го утрепа. Пази Боже! Ама кви жени има, а? — Той погледна към ясното небе и добави: — Знам си аз, кат е така топло, се стават бели. На шерифа първата работа тряа да му е да нареди на Хенри Бофорт да затвори „Тигъра“, докат се опраи времето.
— Лесна работа, старче — бъзна го Чарли Фортин. — Не ми пречи няколко дена да си взимам бирата от магазина и да си я пия вкъщи.
Това предизвика бурен смях у разпасаната команда около Лени и заядливо мърморене у самия господин Партридж. Мъжете постепенно започнаха да се разотиват. Повечето от тях бяха на работа, нищо че беше празник.
2
Данфърд „Бъстър“ Кийтън седеше в кабинета си по долни гащи. Не беше излизал оттам от неделя вечерта, когато бе отскочил за малко до сградата на Кметството да вземе папката с кореспонденцията между него и данъчните.
Главният градски съветник на Касъл Рок смазваше колта си за трети път от сутринта. По едно време бе решил да го зареди. После му хрумна да убие жена си. След това реши, че ще е по-добре да отиде до Кметството, да намери онзи кучи син Риджуик (Бъстър нямаше и представа, че Норис има почивен ден) и да убие него. А накрая стигна до извода, че ще е най-добре да се затвори в кабинета си и да се самоубие. Така поне щеше веднъж завинаги да се отърве от Преследвачите. Нищо друго не бе в състояние да ги спре, дори вълшебната игра. Разбра го вчера, когато се върна у дома и намери тия розови листчета, разлепени из цялата къща.
Телефонът на бюрото иззвъня. Стреснат, той натисна спусъка на револвера. Чу се глухо прищракване. Ако колтът беше зареден, вратата на кабинета му вече щеше да е станала на трески.
Той грабна слушалката и изкрещя:
— Не можете ли да ме оставите на мира поне за малко?
Кроткият глас от другата страна на линията моментално го успокои. Беше гласът на господин Гонт, а за изстрадалата душа на Кийтън той бе като мехлем.
— Случихте ли с играчката, която ви дадох, господин Кийтън?
— Тя действа! — Съветникът тържествуваше. Изведнъж беше забравил злокобните планове за убийства и самоубийства, които бе кроял цяла сутрин. — Спечелих на всички гонки, за Бога!
— Но това е чудесно — каза топло търговецът.
Лицето на Кийтън отново помръкна. Гласът му утихна почти до шепот.
— А после… като си дойдох у дома… — изрече и изведнъж осъзна, че не може да продължи.
Миг по-късно с безкрайна изненада и изумление установи, че не се налага да говори повече.
— Разбрахте, че Те са били в къщата ви? — попита господин Гонт.
— Да! Да! Откъде зна…
— Те са навсякъде, господин Кийтън. Казах ви го още онзи ден.
— Да! И… — изведнъж млъкна. Лицето му се изкриви от напрежение. — Представете си, че подслушват линията, господин Гонт. Сигурно и в момента ни слушат!
Търговецът остана спокоен.
— Сигурно, но не ни. Не ме мислете за толкова наивен, господин Кийтън. Не се срещам за пръв път с Тях.
— Убеден съм.
Кийтън изведнъж осъзна, че великото удоволствие, което бе изпитал от „Печелившия залог“, не представляваше нищо в сравнение с това: след толкова мъки и лутане да открие сродна душа.
— Сложил съм малко електронно приспособление към телефона си — продължи търговецът със спокойния си, мек глас. — Ако линията се подслушва, при мен светва лампичка. В момента наблюдавам тази лампичка, господин Кийтън. Успокойте се, не свети. Мъртва е като някои сърца в този град.