Затова реши да се върне, пристигна в града, а сега какво?
Ейс не знаеше. Градът му се виждаше по-малък, по-мръсен и по-празен, отколкото го помнеше. Пангборн сигурно още се подвизаваше наоколо и съвсем скоро старият Бил Фулертън щеше да му се обади и да му каже кой се е появил в града. После шерифът щеше да го намери и да го попита какво търси тук и дали си има работа. Е, нямаше. Не можеше дори да каже, че е дошъл да навести чичо си, защото Поп бе изгорял заедно с магазина си преди време. „Добре тогава, Ейс — щеше да каже Пангборн, — я по-добре се метни на звяра си и да не съм те видял повече.“
И какво щеше да му отговори той?
Представа си нямаше. Знаеше само, че онзи лъч, който го бе събудил сутринта, все още просветваше някъде в главата му.
Мястото, където се бе издигал „Емпориум Галориум“, все още зееше празно, обрасло с треволяк, покрито с боклуци и парченца стъкло, които проблясваха на яркото слънце. Нямаше нищо за гледане, но Ейс все пак искаше да разгледа. Крачеше безцелно по Мейн Стрийт и почти беше стигнал до края на улицата, когато зелената тента над двуетажната сграда срещу празния парцел на чичо му привлече вниманието му.
гласеше надписът върху тентата. Що за име беше това? Той прекоси улицата и тръгна към магазина.
Първото нещо, което грабна окото му, бе табелката:
Не й обърна особено внимание. Не знаеше защо се е върнал в Касъл Рок, но определено не бе дошъл, за да стане снабдител в някакъв си магазин.
На витрината имаше доста интересни неща — дреболийки, които Ейс без колебание би прибрал, ако беше на среднощно гости в дома на някой богаташ. Шах с фигури във формата на екзотични животни, огърлица от черни перли — изглеждаха ценни, но сигурно бяха изкуствени…
Добра имитация все пак. Направили са ги съвсем като истински. И…
Той впери поглед към книгата, която беше изправена зад огърлицата, и присви очи. На корицата се виждаха два силуета, които стояха на някакъв хълм и като че копаеха дупка. Единият държеше мотика, другият — лопата. Заглавието на книгата гласеше „Забравените съкровища на Нова Англия“. Името на автора бе напечатано с малки букви под картинката:
Реджиналд Мерил.
Застана пред вратата на магазина и хвана дръжката, Езичето хлътна без усилие. Сребърното звънче издрънча над главата му.
Ейс Мерил влезе в „Неизживени спомени“.
10
— Не — каза той, когато господин Гонт свали книгата от витрината и я сложи в ръцете му. — Не, тази. Искам другата.
— Това е единствената книга на витрината, уверявам ви — отвърна търговецът с известно учудване. — Можете сам да проверите, ако не ми вярвате.
Едва не се втурна да проверява, но после въздъхна отчаяно и каза:
— Не, няма нищо.
Книгата, която продавачът му бе дал, беше „Островът на съкровищата“ от Робърт Луис Стивънсън. Работата беше ясна — мислейки си за Поп Мерил, Ейс просто се бе объркал. Всъщност грешката му бе, че въобще, се върна в Касъл Рок. За какво, по дяволите, му беше притрябвало?
— Вижте, магазинът ви е много хубав, но наистина трябва да тръгвам. Ще се видим друг път, господин…
— Гонт — отвърна продавачът и му подаде ръка. — Лийлънд Гонт.
Ейс протегна на свой ред ръка и дланта му потъна в шепата на непознатия. В момента на допира но тялото му сякаш премина ток. Познатият лъч отново озари съзнанието му, този път силен и ослепителен.
Отдръпна ръката си. Чувстваше се замаян. Коленете му се подгъваха.
— Какво беше това? — прошепна.
— Мисля, че му викат „просветление“ — отвърна кротко и сдържано мъжът. — Ще ви се наложи да ми обърнете внимание, господин Мерил.
— Откъде знаете името ми? Не съм ви го казвал.
— О, зная кой сте — засмя се Гонт. — Очаквах ви.
— Очаквали сте ме!? Та дори самият аз не знаех, че ще дойда, докато не седнах зад волана тази сутрин.
— Извинете ме за миг.
Собственикът се върна зад витрината, наведе се и взе някакво картонче, което стоеше опряно на стената. После се пресегна към стъклото, свали табелката:
и сложи на нейно място друга, с надпис:
— Защо го правите?
Ейс се чувстваше сякаш бе попаднал в мрежа, през която протича ток.
— Обикновено махаме съобщенията за търсене на работна ръка, когато свободната длъжност се заеме — отвърна малко остро Гонт. — Бизнесът ми в Касъл Рок потръгна доста добре. Виждам, че имам нужда от здрав гръб и още един чифт ръце. Напоследък се уморявам доста лесно.