6
Талисманът не само вървеше като самолет, но сякаш знаеше пътя обратно към Стороу Драйв и околовръстното! От време на време мигачите светваха от само себе си и Ейс просто завиваше в съответната посока. Неусетно целият този порутен район на Кембридж, в който бе намерил тъкъра, остана далече назад и пред него изникна огромната снага на Тобин Бридж, или Моста над реката на мистериите, както го знаеха хората.
Докосна лоста за фаровете и в същия миг ярък лъч светлина озари пътя пред него. Когато завърташе волана лъчът се въртеше заедно с него. А третият фар бе направо находка.
„Не напразно са изхвърлили от гилдията горкия човечец, загдето е измислил тая машина“ — помисли си той.
На около трийсет мили северно от Бостън забеляза, че стрелката на горивото лежи на нулево положение. Излезе от магистралата при първата отбивка и спря на бензиностанцията под естакадата. Като го видя, бензинджийчето бутна назад шапката си с омазнения си пръст и с възхищение загледа колата.
— Хубава машина! — каза той. — Откъде я взехте?
— От Долините на Ленг. Йог-Содот Мотърс — отвърна Ейс без да се замисля.
— А?
— Просто я напълни, синко. Това да не ти е „Вие питате, ние отговаряме“.
— О! — Погледна го бензинджийчето и веднага се стегна. — Разбира се, сър!
Но преди да е отчел и четиринайсет цента, автоматът на колонката изключи. Момчето се опита да натисне дръжката отново, но бензинът просто преля от резервоара и потече по лъскавата повърхност на талисмана.
— Мисля, че е пълен, сър — отбеляза малкият.
— Щом казваш.
— Сигурно датчикът ви е разва…
— Избърши тоя бензин от колата ми! Да не би да искаш да ми се олющи боята!? Какво ти става?
Момчето се втурна да търка калника, а Ейс се шмугна в тоалетната да смръкне още малко от чудния прашец. Когато се върна, бензинджийчето стоеше на прилично разстояние от колата и нервно мачкаше парцала в ръцете си.
„Страх го е — помисли си. — От какво? От мен!?“
Не. Момчето дори не го забелязваше. Очите му бяха вперени в тъкъра и на лицето му бе изписано нещо средно между страх и възхищение.
„Сигурно го е пипнал — помисли си Ейс и на устните му заигра лека усмивка. — Пипнал го е и нещо е станало. Какво точно не е от значение. Важното е, че вече ще знае да не пипа, където не му е работата.“
— Нищо не ми дължите — каза момчето.
— Тук вече си прав — отвърна той, пъхна се зад волана и отпраши.
Беше му хрумнало нещо ново за колата. В известен смисъл идеята му се виждаше страшничка, но, от друга страна, бе направо прекрасна. Може би датчикът за горивото винаги стоеше на нула… а резервоарът винаги бе пълен.
7
Таксите по магистралите в Ню Хемишър се събират автоматично — пускаш монета в машинката, светва зелено и заминаваш. Но когато спря пред автомата, зеленото светна от само себе си и над него блесна надпис:
— Има си хас — смутолеви Ейс и продължи към Мейн.
Когато и Портланд остана зад гърба му, той вече фучеше с повече от сто и трийсет километра в час, а под капака имаше мощност за още толкова. Някъде на разклона за Фалмът пред него се изпречи полицейска кола с радар на прозореца.
„Втасахме я — помисли си той. — Сега ще ми видят сметката. Защо ли се юркам толкова, като знам как карам?“
Въпросът беше излишен. Отлично знаеше защо и този път не беше заради кокаина. Колата просто не можеше да се движи по-бавно. От време на време, като погледнеше километража, отпускаше педала на газта, но… миг по-късно той сам се връщаше на старото положение.
Профуча покрай полицейската кола със сто и трийсет километра в час, като очакваше ченгето да пусне сирената и да хукне след него, но той дори не се помръдна.
„Тоя сигурно спи“ — помисли си Ейс, макар отлично знаеше, че когато пуснат радара, ченгетата стоят нащрек и само чакат някой да им падне на мушката.
Но този път случаят бе друг — полицаят просто не виждаше тъкъра. Звучеше глупаво, но му се струваше напълно естествено. Тази огромна жълта кола, с три ослепителни фара отпред, бе невидима както за прецизните инструменти, така и за ченгетата, които ги използваха.