Ухилен до уши, натисна педала и подкара колата на господин Гонт със сто и осемдесет километра в час. Когато стигна в Касъл Рок, часът бе осем и петнайсет. Оставаха му почти четири часа.
8
Господин Гонт излезе от магазина си и застана под тентата да наблюдава Ейс, който паркираше колата в едно от трите свободни места пред „Неизживени спомени“.
— Постигна добро време, Ейс.
— Да, колата наистина си я бива.
— Сигурен съм — отвърна търговецът и нежно погали гладката повърхност на тъкъра. — Няма друга като нея. Предполагам, че си докарал стоката ми?
— Да. Господин Гонт, по пътя насам добих известна представа колко специален е автомобилът ви, но все пак няма да е зле да се замислите за регистрационни номера.
— Не е необходимо — отвърна с безразличие той. — Засега паркирай в уличката зад магазина, Ейс. Аз ще се погрижа да я прибера по-късно.
— Как? Къде?
Изведнъж изпита съжаление, че трябва да предаде колата на Гонт. Не само защото неговата остана в Бостън — пред тази всички други коли, които бе карал, изглеждаха таратайки, включително и челънджъра.
— Това е моя работа — отвърна собственикът и впери в него нетърпящ възражение поглед. — Постепенно ще разбереш, че ще ти е много по-лесно, ако гледаш на работата си при мен като на служба в армията, Ейс. От днес нататък всичко, което вършиш, може да става по три начина — правилния, грешния и моя. Ако избереш третото, никога няма да имаш проблеми. Разбираш ли ме?
— Да, да.
— Чудесно! А сега премести колата отзад.
Младият мъж откара жълтия автомобил зад ъгъла и бавно влезе в тясната уличка, която минаваше зад търговските сгради от западната страна на Мейн Стрийт. Задният вход на „Неизживени спомени“ бе отворен и господин Гонт вече чакаше на прага, облян в лъч светлина. Той не си направи труда да му помогне, когато започна да разтовари касите в склада, пъшкайки от усилието. Много от клиентите щяха да останат безкрайно изненадани, ако можеха да видят този склад. Гонт често бе минавал зад плътната завеса, която делеше малкото помещение от търговската част, бе тършувал вътре, бе местил някакви кутии… но преди Ейс да остави касите в посочения от него ъгъл, в склада нямаше абсолютно нищо.
Всъщност не. В далечния ъгъл на стаята се виждаше огромен кафяв плъх, приклещен в здрав капан. Вратът му бе счупен, а предните му зъби стърчаха напред в предсмъртна гримаса.
— Добра работа, Ейс — каза Гонт и потри ръце. — Представи се дори по-добре, отколкото очаквах. Много по-добре.
— Благодаря, сър.
Той остана изумен. Никога през живота си не се бе обръщал към някого със „сър“.
— Ето ти малка компенсация за усилията — каза търговецът и му подаде малък кафяв плик. Ейс го опипа и ситният прашец вътре заскърца под пръстите му. — Предполагам, че ще правиш разкопки тази нощ. Това сто на сто ще ти бъде от полза — малко „първокачествена енергия“, както се казваше в оная реклама на „Ессо“.
Той подскочи.
— По дяволите! Майната му! Забравих книгата! Оставих книгата с картата в колата си чак в Бостън! Дяволите да го вземат! — изруга той и удари с юмрук по бедрото си.
Господин Гонт се усмихваше спокойно насреща му.
— Не мисля. Според мен книгата е в тъкъра.
— Не е, аз…
— Защо не провериш?
Ейс го послуша и книгата естествено беше там — стоеше на таблото, опряна в заобленото предно стъкло на колата. „Забравените съкровища на Нова Англия“. Картата си беше на мястото си. Той погледна към Гонт с животинска благодарност.
— Няма да се нуждая от услугите ти до утре вечер по същото време. Предлагам ти да прекараш деня в дома си в Меканик Фолс. Мисля, че и за теб ще е добре така — сигурно ще ти се спи, предстои ти безсънната нощ, ако не се лъжа.
Ейс си помисли за малките кръстчета по картата и кимна.
— И още нещо. Няма да е зле да избягваш срещи с шериф Пангборн през следващите два-три дни. След това не мисля, че ще има някакво значение. — Устните му се опънаха в нещо като усмивка и огромните му, криви зъби се издадоха напред като на хищник. — До края на седмицата много от нещата, които някога са били от значение за жителите на този град, ще престанат да съществуват. Не мислиш ли, Ейс?
— Щом казвате — отвърна той. Започваше да изпада отново в онзи странен унес, но хич не го беше грижа. — Само дето не знам как ще се придвижвам насам-натам.
— За всичко е помислено — каза му търговецът. — Отпред ще намериш кола. Ключовете са на таблото. Служебен автомобил, така да се каже. Опасявам се, че е просто един обикновен шевролет, но поне ще ти осигури безпроблемен и надежден транспорт. Микробусът на новинарите ще ти хареса повече, разбира се, но…