— Какъв микробус? — учуди се Ейс.
Гонт не счете за необходимо да отговаря.
— Шевролетът ще ти свърши идеална работа на първо време. Само недей ла се състезаваш по пътищата. Това едва ли е разумно. Не и с тази кола.
— Наистина ми се иска да имам автомобил като вашия, господин Гонт, сър — чу се да казва той. — Страхотен е.
— Е, може и да се споразумеем. Виждаш ли, Ейс, моята политика в бизнеса е съвсем проста. Искаш ли да я разбереш?
— Да — отвърна и беше напълно искрен.
— Всичко си има цена. Това е моята философия. Всичко може да се купи.
— Всичко може да се купи — повтори отнесено. — Страхотно!
— Точно така. Страхотно. А сега, Ейс, мисля, че е време да хапна нещо. Денят ми беше тежък, нищо, че е празник. Бих те поканил на вечеря, но…
— О, наистина не мога.
— Да, знам. Чака те работа. Ще се видим утре между осем и девет.
— Между осем и девет.
— Когато падне нощта.
— И никой не може ни види — добави като насън Ейс.
— Позна! Лека нощ, Ейс.
Господин Гонт подаде ръка за довиждане. Той понечи да я поеме и… изведнъж видя, че в нея вече има нещо. Беше плъхът от капана. Дръпна се отвратен. Изобщо не можеш да се сети Гонт да е ходил до склада. Кога ли беше взел мъртвия плъх? Или пък този беше друг?
Реши, че каквото и да е, не го интересува. Иначе търговецът му беше симпатичен, но определено нямаше желания се ръкува с някакъв си плъх.
— Прощавай — каза му Гонт с усмивка. — Напоследък ставам все по-разсеян. За малко щях да ти дам вечерята си.
— Вечерята!? — почти изскимтя Ейс.
— Да, вечерята.
Един плътен и пожълтял нокът се заби в бялата козия по корема на плъха и червата му се изсипаха в гладката длан на господин Гонт. Преди Ейс да види каквото и да било повече, той се обърна и придърпа вратата след себе си.
— Къде ли сложих онова сирене?
Дочу се глухо щракане и резето хлопна.
Ейс се наведе напред и едва не повърна. Стомахът му се сви в конвулсия, в гърлото му се надигна вълна на отвращение… но после всичко отмина.
Защото не можеше да повярва, че е видял онова, което си мислеше.
— Просто се е пошегувал — каза си под носа. — Имал е плъх в джоба си и е решил да ме избудалка.
Така ли? Ами червата? А студената желирана течност, която потече от тях? Те откъде са, а?
„Просто си уморен и ти се привиждат разни неща — помисли си той. — Плъхът е гумен, а що се отнася до останалото… майната му.“
Но в един момент всичко — пустият гараж, самодвижещият се „Тъкър“, дори онзи проклет надпис на стената — премина като на лента през главата му и мощен глас закрещя: „Махай се! Бягай, докато още можеш!“
Ето това вече беше глупост. Някъде в нощта го чакаха пари. Много пари. Може би цяло състояние.
Дълго стоя в мрака като робот с изтощени батерии, а после малко по малко чувството му за реалност се върна и той реши, че плъхът не е от значение. Нито пък талисманът. Имаше коката, имаше картата, бе получил представа за простата философия на господин Гонт и не можеше да си позволи да го тревожи каквото и да било друго.
Той зави зад ъгъла и застана пред „Неизживени спомени“. Точно както Гонт му бе казал, отпред го чакаше шевролет. Ейс отвори вратата, остави безценната книга с картата на седалката и взе ключовете от таблото. После мина отзад и отвори багажника. Имаше ясна представа какво очаква да намери там и не остана разочарован. Кирка и лопата с къса дръжка бяха кръстосани старателно във формата на X. Вгледа се по-внимателно и видя, че търговецът е приготвил дори работни ръкавици.
— За всичко си помислил — каза си той и затвори багажника.
На задната броня му се мерна лепенка и той се наведе да я прочете:
Ейс се разсмя. Метна се на колата и тръгна по Тин Бридж към запустелия парцел на Требълхорн, откъдето смяташе да започне разкопките си. Докато се движеше по Пендърли Хил от другата страна на моста, покрай него мина кабриолет, пълен с млади мъже. Те пееха с пълно гърло „Исус е мой приятел“, а на лицата им грееха блажените усмивки на вярващите.
9
Един от тези мъже бе Лестър Айвънхоу Прат. След мача той и момчетата бяха отскочили до Лейк Обърн на около двайсет и пет мили от Касъл Рок. Там се провеждаше едноседмично честване с религиозна насоченост и Вик Тримейн бе казал, че по случай Деня на Колумб ще има специална служба с песнопения. И тъй като Сали бе взела колата му и двамата нямаха никакви планове за вечерта — нито кино, нито вечеря в Макдоналдс — той бе решил да отиде с Вик и момчетата, до един смирени християни.
Знаеше, разбира се, защо останалите толкова настояват да се разходят до Лейк Обърн и причината не бе само религиозна. На тези събирания идваха много красиви момичета, а хубавите песнопения, вълнуващите притчи и поредната доза християнски дух винаги ги правеха по-общителни.