Той влезе в къщата и набра номера на Сали. Телефонът звъня повече от двайсет пъти, но отсреща никой не се обади.
10
Сали знаеше, че той ще я потърси, затова бе помолила Айрийн Латдженс да прекара нощта у тях. Полудяла от любопитство, тя веднага се съгласи. Приятелката й беше толкова разтревожена за нещо, че дори не изглеждаше красива. Тя просто не можеше да го повярва, но това бе самата истина.
Сали обаче нямаше никаква намерение да казва на никого какво и се е случило. Беше прекалено срамно и тя бе решила твърдо да го отнесе със себе си и в гроба. Затова в продължение на повече от половин час стоически отклоняваше въпросите на Айрийн, но после цялата история се изля от душата й заедно с водопад от сълзи. Приятелката й държеше ръката и и я слушаше, а очите и ставаха все по-големи и все по-ококорени.
— Няма нищо — утешаваше я тя и я люлееше в прегръдките си. — Не се тормози, Сали. Остави го тоя кучи син. Исус те обича, аз също. А и преподобния Роуз. Освен това не си останала длъжна на тоя наперен мръсник, нали така?
Тя кимна подсмърчайки, а Айрийн просто нямаше търпение да дойде утрото, за да може да разкаже историята на всичките си приятелки. Те просто нямаше да повярват. Опитваше искрено съжаление към Сали, но в известен смисъл беше доволна, че е станало така. Тя беше толкова красива и толкова дяволски целомъдрена, че беше някак си приятно човек да я види съкрушена и съсипана поне веднъж.
Освен това Лестър бе най-красивият мъж в църквата.
„Ако наистина скъсат, чудя се дали няма да ме покани да излезем някоя вечер — мислеше си тя. — Понякога така ме гледа — ще рече човек, че иска с поглед да ме съблече.“
— Чувствам се толкова унизена! — хлипаше Сали. — Така омърсена!
— О, знам, миличка — отвърна й и продължи да гали главата й. — Нали не си запазила писмото и снимката?
— Изг-горих ги! — проплака тя на овлажненото рамо на Айрийн, а после поредният прилив на мъка и огорчение съвсем я задавиха.
— Правилно! Точно така трябваше да постъпиш — промърмори Айрийн, а си помисли: „Защо не изчака поне да ги зърна, глупачке такава.“
Сали прекара нощта в гостната на Айрийн, но трудно може да се каже, че въобще успя да спи. След известно време, сълзите й пресъхнаха, но подпухналите й очи цяла нощ се взираха в тъмнината, а в главата й се разиграваха онези грозни и безпощадни сцени на отмъщение, които само огорчен влюбен може да измисли.
Четвърта глава
1
Първият клиент на господин Гонт „по уговорка“ пристигна точно в осем във вторник сутринта. Това бе Люсил Дънхам, една от сервитьорките в заведението на Нан. Откакто бе видяла огърлицата от черни перли на една от витрините на „Неизживени спомени“, тя направо се беше поболяла. Не се надяваше, че някога ще може да си позволи такава скъпа вещ — не и с мизерната заплата, която тая циция Нан Робъртс й даваше — но все пак, когато търговецът Гонт й предложи да се срещнат и да си поговорят, без целият град да им виси на главата (така да се каже), веднага се хвана на въдицата като гладна риба.
В осем и двайсет напусна „Неизживени спомени“. На лицето й бе изписано приказно щастие и тя просто се носеше във въздуха. Беше си купила огърлицата от черни перли за невероятната сума от трийсет и осем долара и петдесет цента, като обеща да направи малък номер, съвсем безобиден, разбира се, на онзи надут пуяк Уилям Роуз. Що се отнася до Люсил, това за нея щеше да бъде просто едно удоволствие. Тоя пристрастен към Библията досадник нито веднъж не й беше оставял и пукната пара за бакшиш.
Люсил, прилежна методистка, която съвсем не се притесняваше да върти дупе по дискотеките в събота вечер, беше чувала, че всеки си получава своето в рая, и понякога се чудеше дали преподобният Роуз знае, че е по-праведно да даваш, отколкото да взимаш.
Е, сега щеше да му го върне поне малко. Освен това ставаше дума за нещо съвсем безобидно. Нали господин Гонт така каза.
Той я изпрати до вратата с ведра усмивка на лице. Предстоеше му тежък ден, изключително тежък. Беше си насрочил срещи през половин час, а и трябваше да се обади на няколко места. Карнавалът вървеше по план. Една от основните атракции вече бе изиграна с успех, а до започването на същинското представление оставаха броени дни. В такива моменти, където и да се намираше, било то в Анкара или в Ливан, в западните провинции на Канада или тук наблизо, в Хиксвил, САЩ, винаги чувстваше, че часовете в денонощието не са достатъчни. Но целта оправдава средствата и който не работи, не трябва да яде, а няма срамна работа и…