„Бих приел версията «хулиганство», ако момчето беше шестнайсет- или седемнайсетгодишно“, бе казал Хенри Пейтън. Алън също мислеше така… но бе виждал и дванайсетгодишни хулигани, а в кошница за пикник човек може да побере доста камъни.
Разговорът с младия Брайън Раск се очертаваше доста интересен.
5
Сребърното звънче оповести пристигането на поредния клиент. Сони Джакет влезе бавно и уморено в „Неизживени спомени“, стискайки омърляния си каскет. Имаше вид на човек, който съзнава, че всеки момент ще потроши де що скъпо има. Не че го искаше. Просто такава му беше съдбата.
— Господин Джакет! — възкликна с обичайното си въодушевление Гонт и сложи поредната отметка в списъка. — Толкова се радвам, че дойдохте!
Клиентът пристъпи още три крачки напред и притеснено надникна зад стъклените витрини.
— Ъ-ъъ, от с’а да ви кажа — не съм дошъл нищо да купу’ам. Хари Самюълс ми каза, че искате да дойда тая сутрин, ако мога. Каза, че имате някво гедоре дето било хубаво. Верно, че си търса такова нещо, но тия магазини не са за мене. Идвам само да не ви обида… сър.
— Оценявам откровеността ви, господин Джакет, но не бързайте да се заричате. Гедорето наистина е добро — универсално.
— Верно? — вдигна вежди Сони.
Беше чувал, че има и такива благини — да поправяш и чужди, и местни коли с едни и същи ключове — но никога не беше виждал такова нещо.
— Да, господин Джакет. Прибрах го в склада, като научих, че имате нужда от подобно нещо. Иначе щеше веднага да замине. Просто исках да го погледнете, преди да го продам.
Сони Джакет реагира на тази новина с типичното американско подозрение.
— Брей! И що ше ми пра’ите такава услуга?
— Защото карам класически автомобил, а те често се развалят. Пък научих, че от тази страна на Дери от вас по-добър монтьор няма.
— Аха! — Той веднага се успокои. — Е, може и така да е. Ква ви е колата?
— Тъкър.
Сони зяпна от изненада и погледна към търговеца с още по-голямо уважение.
— Торпедо! Чудна колица!
— Не, моята е „Талисман“.
— А? Никога не съм чувал за „Тъкър Талисман“.
— Те са само две — прототипът и моята. Произведена е през петдесет и трета. Малко след това господин Тъкър се премести в Бразилия, където и почина. — Лийлънд Гонт се усмихна загадъчно. — Престън беше симпатяга, магьосник що се отнася до автомобилите… но не ставаше за търговец.
— А-ха.
— Минали работи! — Мъглата в очите на Гонт се разсея. — Прочетена страница, нали така, господин Джакет? Винаги казвам — обръщай страницата, карай бодро към бъдещето и никога не поглеждай назад!
Мъжът не отговори, просто стоеше и го наблюдаваше смутено.
— Елате да ви покажа гедорето.
Сони не се съгласи веднага. Хвърли колеблив поглед към витрините и каза:
— Не мога да си позволя прекалено хубави работи. Имам цяла камара сметки да плащам. Някой път си мисля да зарежа бизнеса и да чакам на социалните помощи.
— Напълно ви разбирам. Всичко е заради проклетите републиканци!
Скованото и недружелюбно лице на Сони веднага се разведри.
— Тука познахте! — възкликна той. — Джордж Буш направо разсипа тая държава… той и проклетата му война! Но к’во ше кажете — има ли кой да турят демократите срещу него догодина?
— Съмнявам се.
— Е го Джеси Джексън — негър.
Той хвърли бабаитскн поглед към Гонт, който леко склони глава, сякаш за да каже: „Да, приятелю, говори спокойно. И двамата сме граждани на света, които не се страхуват да нарекат черното — черно.“
— Нищо ня’ам против негрите, р’збираш ли, но само кат’ си помисля, че може „печка“ да седне в Белия дом — Белия дом — косата ми се изправя.
— Естествено — съгласи си собственикът на магазина.
— Ами оня жабар от Ню Йорк — Ма-ри-о Ку-а-мо! Може ли човек с такова име да се пребори с тоя тарикат дето е в Белия дом!?
— Не — отвърна Гонт. — Освен това нямам доверие на хора с малки глави.
Мъжът зяпна за миг, а после се плесна по крака и тихичко се изкикоти.
— Я пак — нямам доверие на хора с малки глави! Добре го казахте, мистър! Мно’о добре даже!
Гонт също се ухили и извади гедорето. Лъскавите хромирани ключове бяха подредени в кожен куфар, подплатен с велур. По-красиво гедоре клиентът не беше виждал през живота си.
Двамата стояха и се хилеха над куфарчето, оголили зъби като маймуни, които всеки момент ще се сбият.
Сони естествено купи гедорето. Цената беше невероятно ниска — сто и седемдесет долара плюс два страшно забавни номера, които трябваше да изиграе на Дон Хемпхил и преподобния Роуз. Той каза на Гонт, че ще му бъде приятно — какво по-хубаво от това да отрови живота на тия републикански лигльовци!?