— Какво каза? — прошепна.
Изведнъж апаратът стана прекалено тежък за ръцете му. Той го пусна на пода, бавно се свлече до него и започна да бере душа.
25
Доколкото Алън можеше до прецени, Хю беше мъртъв. Гой го хвана за раменете, обърна го… и видя, че това изобщо не е Хю. Лицето бе обляно в кръв, мозък и парченца кост и той не можеше да го разпознае добре, но това определено не беше Хю.
— Какво, по дяволите, става тук?
26
Данфърд „Бъстър“ Кийтън стоеше насред улицата, закопчан с белезници за собствения си кадилак и Ги гледаше как го гледат. Сега, след като Главният Преследвач и Заместник-Преследвачът си бяха тръгнали, Те вече нямаше какво да зяпат.
Той Ги наблюдаваше и можеше да разпознае всеки един от Тях.
Бил Фулертън и Хенри Джендрън стояха пред бръснарницата. Боби Дъгъс стърчеше между тях с престилка, преметната на шията, като огромна салфетка за хранене. Чарли Фортин стоеше пред „Уестърн Ауто“. Скот Гарсъни гнусните му приятелчета, адвокатите Албърт Мартин и Хауърд Потър стояха пред входа на банката, където сигурно го бяха одумвали, преди да настане врявата.
Очи.
Шибани очи.
Отвсякъде го гледаха.
— Виждам ви! — закрещя изведнъж той. — Виждам Ви всичките! Всичките до един! И знам как да се справя с вас! Знам!
Отвори вратата на кадилака и понечи да влезе вътре. Не можеше. Беше закопчан за дръжката отвън. Веригата между двете гривни беше дълга, но не чак толкова.
Някой се изсмя.
Бъстър чу този смях съвсем ясно.
Огледа се.
Много от жителите на Касъл Рок стояха пред различните сгради по Мейн Стрийт и го гледаха с черните лукави очички на разумни плъхове.
Всички бяха на улицата, освен господин Гонт.
И все пак той бе там. Гласът му звучеше в главата на Бъстър и му казваше какво точно да направи.
Мъжът слушаше и… започна да се усмихва.
27
Камионетката, която доставяше бира и с която Хю едва не се бе сблъскал на Мейн Стрийт, обиколи няколкото заведения от другата страна на моста и в четири и една минута спря на паркинга пред „Кроткия тигър“. Шофьорът слезе, взе списъка със заявките, вдигна тютюневите си панталони и тръгна към сградата. На метър от вратата той се спря и ококори очи. Нечии крака стърчаха през прага навън.
— Майко мила! — възкликна шофьорът. — Добре ли си, приятелче?
Немощен, отчаян вик долетя до съзнанието му.
— Помощ…
Шофьорът се втурна вътре и завари Хенри Бофорт полумъртъв, проснат зад бара.
28
— Лестър Прат е — изфъфли Джон Лапоант.
С помощта на Норис и Шийла бе успял да се добере до Алън, който продължаваше да клечи до тялото.
— Кой? — попита Алън и изведнъж се почувства като участник в лоша комедия.
„Рики и Луси пътуват към Ада“. Ало, Лестър, трябва да дадеш някои разяснения, братче.
— Лестър Прат — повтори Джон с болезнено търпение. Ушителят по фисицеско в гимнасията.
— Какво пък търси той тук? — попита шерифът. Джон Лапоант уморено поклати глава.
— Не ’нам, Алън. Влесе и се нафърли да ме бие.
— Чакайте малко. Къде е Хю Прийст? Къде е Клат? Какво, за Бога, става тук?
29
Джордж Т. Нелсън стоеше на прага на спалнята си и не можеше да повярва на очите си. Стаята му изглеждаше сякаш някой пънк състав — „Секс Пистълс“ или може би „Крампс“ — си бе устроил купон вътре заедно с всичките си фенове.
— Какво… — понечи да каже той, но не можа да продължи.
Нямаше и нужда. Знаеше какво. Кокаинът, естествено. Какво друго можеше да бъде. От шест години насам пласираше наркотици сред учителския състав на гимназията в Касъл Рок (не всички учители бяха почитатели на онова, което Ейс Мерил понякога наричаше „боливийска бинго пудра“, но онези, които си падаха по белия прашец, бяха истински ценители). А той бе скрил половин унция почти чист кокаин под дюшека си. Затова беше цялата работа, няма начин. Някой се е разприказвал и друг му е завидял.
Прекоси стаята и вдигна дюшека с мъртвешки сковани ръце. Отдолу нямаше нищо. Кокаинът беше изчезнал. Половин унция кокаин с превъзходно качество за близо две хиляди долара бе изчезнала като дим. Тръгна като насън към банята да провери дали поне неговите скромни запаси, които криеше в опаковката от аспирин, са си на мястото. В този момент изпитваше неистова необходимост да смръкне поне веднъж.
Стигна до прага на банята и се смрази. Не бъркотията прикова вниманието му, макар че и това помещение бе обърнато с краката нагоре. Вцепени го самата тоалетна. Капакът беше спуснат и по него бе посипан тънък слой бял прах.