Кутията, която току-що бе изровил, бе сложена за заблуда! Поп сигурно се е сетил, че някой може да разгадае номера му с плоските камъни, и тук, в имота на Кембър, бе решил да приложи един от старите си трикове. Веднъж открил ненужните облигации, иманярят не би предположил, че тук, на същото това място, има друго скривалище.
— Освен ако няма карта — прошепна Ейс. — Като мен.
Той грабна кирката и лопатата и хукна към обора.
Видя старото ремарке и се спусна към него. Почти беше стигнал, когато се препъна в нещо и падна на земята. Огледа се и веднага видя какво го бе спънало.
Лопата. С прясна пръст по острието.
Започна да го обзема лошо предчувствие. Много лошо. Тръгна от корема, плъзна към гърдите, разпростря се в слабините му. Зъбите му бавно се оголиха в грозна гримаса.
Той се изправи на крака и видя плоския камък, обърнат с мръсната страна нагоре. Беше хвърлен встрани. Някой бе идвал тук преди него, и то съвсем скоро, ако се съди по прясната пръст. Някой бе откраднал имането му.
— Не — прошепна той. Думата излезе от устата му като храчка. — Не!
Недалеч от лопатата и обърнатия камък Ейс видя купчина рохка пръст, нахвърляна безразборно върху малка дупка. Зарязвайки инструментите и лопатата, която крадецът бе оставил след себе си, той падна на колене и започна да разравя пръстта с ръце. След по-малко от минута намери кутията.
Извади я и отвори капака.
Вътре нямаше нищо освен бял, чист плик.
Ейс го разкъса набързо и отвътре изпадна лист хартия и още един по-малък плик. Най-напред разгъна листа. На него беше напечатан текст. Ейс онемя. Писмото бе адресирано до него.
Скъпи Ейс,
Не съм сигурен, че ще намериш това, но човек винаги има право да се надява. Беше ми приятно да те пратя в Шоушанк, но това ми хареса още повече. Ще ми се да мога да видя лицето ти, когато прочетеш това писмо!
Скоро след като те пратих в затвора, отидох да навестя Поп. Всъщност срещахме се често, поне веднъж месечно. Бяхме сключили сделка: той ми дава по сто на месец, а аз си затварям очите пред незаконните му заеми. Всичко беше мирно и тихо. По средата на една от срещите ни той се извини и отиде до тоалетната. Аз се възползвах от предоставената ми възможност и надникнах в бюрото му. Беше го оставил отключено. Такава разсеяност не беше характерна за стария ти чичо, но предполагам, че се е притеснил да не напълни гащите, преди да стигне до кенефа.
В бюрото намерих само едно интересно нещо. Приличаше на карта с много кръстчета по нея. Едно от тях обаче — това тук — бе отбелязано с червено. Бързо прибрах картата и Поп така и не разбра, че съм я видял. След като почина, дойдох тук и изрових кутията. Вътре имаше повече от двеста хиляди долара, Ейс. Но не се притеснявай — реших да си ги поделим „по братски“. Оставям ти точно толкова, колкото заслужаваш.
Добре дошъл в града, педерЕйсче!
Поздрави,
Алън Пангборн,
областен шериф
П.П. Един мъдър съвет, Ейс: пий една студена вода и забрави за цялата работа. Нали знаеш старата приказка: кой превари, той завари. Не се опитвай да ме гониш за парите на чичо си, защото ще ти пробия нова дупка на задника и ще завра главата ти в нея.
Ейс остави листа да се свлече от скованите му пръсти и отвори втория плик.
Отвътре изпадна еднодоларова банкнота.
„Реших да си ги поделим «по братски». Оставям ти точно толкова, колкото заслужаваш.“
— Копеле мръсно! — прошепна той и взе банкнотата с разтреперани ръце.
„Добре дошъл в града, педерЕйсче!“
— ПЕДЕРАСТ долен! — изрева като обезумял Ейс и усети, че жилите на врата му всеки момент ще се скъсат.
Ехото вяло му отвърна:… долен… долен… долен.
Той понечи да скъса банкнотата и с усилие спря пръстите си.
Не. Никакви такива.
Щеше да я запази. Копелето се е полакомило за парите на Поп? Откраднал е онова, което по право принадлежи на последния жив наследник на Поп? Е, добре, тогава. Прекрасно. Но като ще взима, нека вземе всичко. А затова щеше да се погрижи Ейс. Щеше да изреже топките на това мръсно копеле с джобното си ножче, а после щеше да напъха на тяхно място и последната банкнота от състоянието на чичо си.
— Искаш парите, а? — попита с тих, злокобен глас. — Добре. Няма проблем. Няма… никакъв шибан… проблем.
Той се изправи и вдървено тръгна към колата си. Когато стигна до нея, почти тичаше.