Пейтън започваше да съжалява, че не се бе вслушал по-внимателно в думите на Алън. Пристигна да установи размера на щетите и да приключи, но се оказа, че трябва да разследва и ново убийство — на някаква жена на име Миртъл Кийтън. Мъжът й още беше на свобода. Сигурно вече бе изчезнал далече зад хълмовете, но нищо чудно още да се мотаеше из това странно градче. От човек, който бе размазал черепа на жена си с чук, всичко можеше да се очаква.
Проблемът му бе, че не познаваше хората тук. Алън и заместниците му ги познаваха, но не можеха да му помогнат. Двамата с Риджуик бяха изчезнали някъде, Лапоант беше в болница с надеждата, че докторите ще успеят да възстановят предишната форма на носа му. Пейтън се огледа за Клатърбък и изобщо не се изненада, че и той се бе изпарил.
„Искаш делото, Хенри? — звучеше гласът на Алън в главата му. — Е, добре. Вземи го. А що се отнася до заподозрените, защо не пробваш с телефония указател?“
— Лейтенант Пейтън? Лейтенант Пейтън!
Беше полицаят от централата.
— Какво? — изръмжа Хенри.
— Доктор Ван Ален е на линия. Иска да говори с вас.
— Защо?
— Не каза. Каза само, че трябва да говори с вас.
Той тръгна към централата. Чувстваше се като дете, което кара колело без спирачки по стръмен наклон, с пропаст от едната страна, висока скала от другата и глутница гладни вълци с лица на репортери зад гърба.
— Пейтън, слушам?
— Лейтенант Пейтън, обажда се доктор Ван Ален, местният лекар.
Гласът беше глух и далечен, прекъсван на моменти от силно пращене.
„От бурята е — помисли си Пейтън. — Само това ни липсваше.“
— Да, зная кой сте — отвърна Хенри. — Закарахте господин Бофорт до Оксфорд. Как е той? Приемам.
— Той, е…
Пращене, пукане, шум.
— Губите се, докторе — провикна се Хенри нетърпеливо. — Тук всеки момент ще започне страшна буря. Моля, повторете. Приемам.
— Мъртъв! — изкрещя Ван Алън между две пукания. — Почина в линейката, но не смятаме, че е от раните. Разбирате ли? Не смятаме, че пациентът е починал от огнестрелните рани! Мозъкът му претърпя странна… и се пръсна. Най-вероятната диагноза е натравяне. Някакво изключително силно токсично вещество е било вкарано в кръвта му при престрелката. Изглежда, сърцето му буквално се е пръснало. Моля потвърдете.
„Господи!“ — помисли си Пейтън. Разхлаби вратовръзката, откопча горното копче на ризата си и отново натисна бутона за предаване.
— Потвърждавам съобщението ви, доктор Ван Ален, но да пукна, ако разбирам нещо. Приемам.
— Отровата най-вероятно е била по куршумите, с които е поразен. Инфекцията е започнала бавно в началото, но после се е разпростряла по цялото тяло. Имаме две ясни ветрилоподобни огнища на зараза на лицето и на гърдите. Спешно трябва да…
Пращеше, пукане, шум.
— … оръжието. Приемам.
— Повторете, доктор Ван Ален. — Той даваше две години от живота си, докторът да се беше обадил по телефона. — Моля, повторете! Приемам.
— У кого е оръжието! — изкрещя Ван Ален. — Приемам!
— У Дейвид Фридмън от лабораторията в Огъста. Приемам.
— Ще извадят ли патроните, преди да го изследват? Приемам.
— Обикновено така се процедира. Приемам.
— Револвер ли е или пистолет, лейтенант Пейтън? Това е изключително важно. Приемам.
— Пистолет.
— Ще изпразнят ли пълнителя? Приемам.
— Да, в Огъста, да. — Пейтън тежко седна на мястото на дежурния. Чувстваше нужда да изпие нещо силно.
— Не! Не трябва! В никакъв случай не трябва да правят това! Чувате ли ме?
— Чувам. Ще се обадя в лабораторията да му предадат да остави проклетите куршуми в тъпия пълнител, докато не се ориентираме в тая дивотия, дяволите да я вземат! — Изпита детинско удоволствие при мисълта, че всичко това върви в ефир. А после си помисли колко ли репортери са се включили на честотата и записват всяка негова дума? — Чуйте ме, докторе, не си е работа да приказваме за това по радиото.
— Зарежете социалния аспект, лейтенанте! — отвърна ядосано Ван Ален. — Става дума за човешки живот! Опитах да ви се обадя по телефона, но не можах да се свържа. Кажете на този Фридмън да прегледа внимателно ръцете си за драскотини, резки, дори цепнати кожички около ноктите. Ако забележи каквато и да е драскотина по кожата си, незабавно да отиде на лекар. Не се знае дали няма отрова и по пълнителя. В никакъв случай да не рискува да го пипа! Това чудо е смъртоносно. Приемам.