Оставяше големи кървави петна по капака на кутията. Чак сега си даде сметка, че целият е в кръв. Месестите му ръце сякаш принадлежаха на някой чикагски касапин. Като на вълни — гальовни, но в същото време тъмни и непрогледни — отново го завладя познатото усещане за отпадналост. Бяха го надиграли… добре. И все пак той щеше да Им избяга. Щеше да Им избяга и все едно нищо не се беше случило.
Бъстър стана от стола и бавно заизкачва стълбите до горния етаж. Започна да сваля дрехите си, изритвайки обувките си в дневната, оставяйки панталоните си да се изхлузят на земята точно над стълбата, най-накрая седна на пода, за се оправи с чорапите. Дори и те бяха изцапани с кръв. Най-трудно му беше да съблече ризата си; да си свалиш ризата с белезници на едната ръка, сами разбирате, е дяволска работа.
Минаха почти двадесет минути между убийството на госпожа Кийтън и влизането на Бъстър под душа. За това време можеха поне хиляда пъти да го пипнат и изпратят в дранголника… Но на долната главна улица се извършваше смяна на властта и сградата на шерифа беше в такъв отчайващ безпорядък, че точно сега никой нямаше да се заинтересува от Данфърд „Бъстър“ Кийтън.
След като се избърса с кърпата, Бъстър си нахлузи чисти панталони и тениска — нямаше търпение да се залавя с още някоя дреха с дълъг ръкав, — след което слезе обратно в кабинета си. Отново седна на стола си и се вторачи „Печелившия билет“ с надеждата, че гледката ще го ободри и той ще си възвърне поне малко от някогашната си жизненост. Но картинката върху кутията сякаш междувременно беше избледняла. Единственият ярък цвят по нея беше червеното на кръвта, която почти беше скрила от погледа нарисуваната двуколка.
Той вдигна капака и погледна вътре. Какъв беше ужасът му да види как кончетата стоят разхвърляни на всички страни. Дори и техните цветове се бяха изгубили. През дупчицата за ключето, с което се навиваше цялата играчка, се подаваше скъсаната пружинка.
Някой беше бъркал в кутията! Някой беше пипал с гадните си пръсти! Някой от Тях! Не Им беше достатъчно да съсипят живота му, трябваше да съсипят и играта му!
Но някъде отвътре се чуваше и друг глас, може би гласът на трезвия разум, който шепнеше, че това не е вярно. „Така си беше от самото начало — нареждаше гласът. — Просто ти го виждаш чак сега.“
Отиде до гардероба, решен в крайна сметка да извади пистолета. Вече знаеше за какво ще го използва. Но докато ровеше между вещите, звънна телефонът. Той бавно вдигна слушалката, сигурен кой е от другата страна на линията.
Разбира се, позна.
2
— Здрасти, Дан — каза господин Гонт. — Как прекарваш тази прекрасна вечер?
— Ужасно — отвърна му Бъстър с тежък и провлачен глас. — Светът отива по дяволите. Тъкмо смятах да си тегля куршума.
— Така ли? — разочаровано попита търговецът.
— Вече нищо няма смисъл. Дори и играта, която ми продадохте, е развалена.
— Точно в това се съмнявам — възрази господин Гонт, който като че ли се беше засегнал от забележката. — Винаги проверявам стоката си изключително внимателно, господин Кийтън. Изключително внимателно. Защо не погледнете пак?
Той го послуша и това, което видя, го смая. Кончетата си бяха изправени по местата, боята по тях лъщеше на светлината като нова, а очите им хвърляха искри. Ламариненият хиподрум също се беше оцветил в яркозелено и пясъчнокафеникаво. „Пистата изглежда добра“ — помисли и Бъстър и почти несъзнателно погледът му се насочи към капака на кутията.
Или очите му, замъглени от дълбокото отчаяние, в което беше изпаднал, го лъжеха, или наистина само няколко секунди, след като телефонът беше звъннал, по тайнствен начин цветовете върху картона си бяха възвърнали някогашната яркост. Петната с кръвта на Миртъл почти не се виждаха, изгубили се сред цялата пъстрота наоколо.
— Боже мой! — прошепна той.
— Е? — заинтересува се господин Гонт. — Е, Дан? Прав ли съм, или греша? Защото, ако не съм прав, ще трябва да отложиш самоубийството си, колкото да ми върнеш покупката и да си получиш парите обратно. Винаги съм държал хората да са доволни от стоката ми. И имам право да изисквам и от тях да се държат с нужното уважение към нея. Трябва да си пазя репутацията, не знам дали разбираш, защото тя е от изключително значение за мен в този свят, където има милиарди като Тях и само един-единствен човек като мен.