Пъхна свободната част от белезниците под дясното си бедро и с вързаната си ръка опъна веригата. След това изсипа малко от съдържанието на шишенцето върху метала, точно под китката си, внимавайки някоя капка от тъмната, лепкава течност да не попадне върху кожата му. Стоманата започна да пуши и да пуска мехурчета. Няколко капки паднаха на гумената стелка в краката му и тя също започна да пуши и да пуска мехурчета. Из купето се разнесе ужасна миризма на изгоряло. Бъстър изчака няколко секунди, после освободи свободната белезница изпод крака си, внимателно провря пръстите на свободната си ръка в обръча и рязко дръпна. Веригата се скъса, сякаш беше от хартия, и той я захвърли на пода. Другата белезница беше останала около китката му, но можеше да се живее и така; проблемът беше във веригата и в празната белезница. Бъстър пъхна ключа, завъртя го и колата тръгна.
Не бяха минали и три минути, когато колата на шерифа на Касъл Каунти, карана от самия Сийтън Томас, се отби в алеята пред дома на семейство Кийтън и старият Сийт откри трупа на Миртъл Кийтън на прага между гаража и кухнята. Почти веднага към неговия автомобил се присъединиха още четири полицейски коли. Ченгетата претърсиха основно къщата с надеждата, ако не се натъкнат на самия Бъстър, то поне да открият някаква следа къде е избягал. Никой не обърна кой знае какво внимание на играта, оставена на бюрото в кабинета му. Беше стара, мръсна и, както личеше по всичко, развалена. Изглеждаше като вехтория, измъкната от тавана на някой беден роднина.
4
Вече две години Еди Уорбъртън, разсилен в сградата на кметството, беше обект на издевателствата на Сони Джакет. Досега беше търпял, но в последните няколко дни раздразнението му се беше превърнало в сляпа ярост и желание за саморазправа.
Когато през лятото на осемдесет и девета предавката на хубавата Едиева хонда цивик се повреди, Еди реши, че няма да е добре, ако закара колата си в най-близкия сервиз на „Хонда“, защото поправката щеше да му излезе през носа. Не стига, че колата му се развали, ами това се случи точно три седмици след гаранционния срок. И така, той реши да отиде при Сони Джакет и да го пита дали разбира от чуждестранни автомобили.
Сони му каза, че разбира. Обясняваше му подробно с наставнически тон, тъй както Еди беше свикнал да му говорят всички янки-провинциалисти. В общи линии, смисълът на този тон беше следният: „Ние не страдаме от предразсъдъци, момче. Тук е Северът, нали разбираш. Ние нямаме нищо общо с ония жалки лайна от южните щати. РАЗБИРА СЕ, ти си си един гаден, черен негър, всеки го вижда, но за нас това няма никакво значение. Черен, жълт, бял, зелен — за нас всички сте един дол дренки. Дай си колата насам.“
Автомонтьорът оправи предавката на хондата, но сметката излезе със сто долара повече от предварително уговорената. Двамата с Еди едва не се сбиха една вечер при „Тигъра“. Тогава адвокатът на Сони (дали ставаше дума за янки или за бедняци от Юга, опитът на негъра го беше научил, че всички бели до един си имат своите адвокати) го повика и му съобщи, че Джакет ще го съди. Всичко завърши с това, че Еди трябваше да плати още петдесет долара, а крайният резултат от неговото вземане-даване със Сони беше, че пет месеца по-късно електрическата система на хондата се запали. Някой го извика от улицата, но докато той излезе с пожарогасител в ръка, купето беше изгоряло като факла. Всичко отиде по дяволите.
Още тогава Еди се замисли дали пожарът не е дело на Сони Джакет. Инспекторът от застрахователната компания му каза, че инцидентът bona fide, че причина за пожара е късо съединение… такива неща се случвали с хиляди, ако не и с милиони. Но откъде можеше той да е сигурен? Най-вероятно говореше наизуст, още повече че парите не ги даваше той, а компанията му. Тъй или иначе застраховката не се оказа достатъчна, за да покрие разходите.
Но сега той вече знаеше. Вече беше сигурен.
Тази сутрин беше получил колет по пощата. Съдържанието на колета беше красноречиво свидетелство за това, какво се е случило с колата му: почернели клещи, тип алигатор, стара, изтъркана снимка с пречупени ъгли и бележка.
Клещите бяха точно такива, каквито би използвал човек, ако му хрумне да прави късо съединение. Просто трябваше да се свали изолацията от нужните за целта жици на нужното за целта място, после жиците да се съединят и voila.
На снимката беше Сони с няколко от неговите белокожи приятелчета — от онези безделници, които по всяко време на деня можеш да видиш как се люлеят на кухненски столове в бензиностанцията. Но мястото не беше Сониевата „Суноко“; злосторниците се бяха снимали в автомобилното гробище на Робишо по шосе № 5. Стояха пред изгорялата хонда на Еди, пиеха бира, смееха се… и всеки от тях държеше в ръка резен диня.