— Да. Така и той го хвана в ръцете си. Сигурно с всеки различен човек използва и различен начин да го хване.
Шерифът се наведе напред.
— Кой по-точно, Шон? Кой го е хванал в ръцете си?
— Брайън се самоуби. Видях го как го направи, бях в гаража.
— Знам. Съжалявам.
— Отзад от главата му излизаше нещо гадно. Не беше просто кръв. Нещо друго. Жълтеникаво.
Алън не знаеше какво да каже. Сърцето му биеше силно в гърдите, устата му беше пресъхнала, сякаш беше прекарал няколко дни в пустинята, а стомахът му се преобръщаше. В съзнанието му кънтеше името на собствения му син, сякаш посред нощ нечии обезумели ръце бяха забили камбаните на умряло.
— Иска ми се да не го бе направил — продължи Шон. Гласът му звучеше странно спокойно, но изведнъж в окото му се показа сълза, която нарастваше, нарастваше, докато не се пукна като балон и не потече по гладката му буза — Няма да гледаме двамата заедно „Млади стрелци II“, когато го пуснат на видеокасетки. Ще трябва да го гледам сам, но без Брайън и неговите тъпи шеги няма да е толкова забавно. Сигурен съм.
— Ти обичаше брат си, нали? — прекъсна го малко неловко Алън, като в същото време протегна ръка между пръчките на леглото. Малката ръка на Шон Раск пое неговата и пръстите му я стиснаха. Ръчичката на момчето беше гореща. И малка. Много малка.
— Да. Брайън искаше да стане питчър в отбора. Казваше, че щял да се научи да мята топката като харпун, също както го прави Майк Бодикър. Но сега вече няма да може. Каза ми да не го доближавам, иначе съм щял и аз да си изпатя. Аз се разплаках. Бях уплашен. Не беше на филм. Всичко ставаше в нашия гараж.
— Знам — рече Алън. Пред очите му отново се показа колата на Ани. Натрошените стъкла. Големите локви почерняла кръв по седалките. Това също не беше филм. Мъжът заплака. — Знам, момчето ми.
— Той поиска от мен да му обещая едно нещо и аз му го обещах. И ще спазя обещанието си. Ще го спазвам до края на живота си.
Алън избърса лицето си със свободната си ръка, но сълзите упорито отказваха да спрат. Ето това момче лежеше пред него, беше толкова пребледняло, че кожата му едва се отличаваше от цвета на възглавницата; това същото момче бе видяло с очите си как брат му се самоубива, беше видяло как мозъкът му се разплисква по стената на гаража, а къде беше майка му? Чакала да й дойде на гости Кралят. Шон беше казал: „Заключва вратата, слага си тъмните очила и чака да дойде Кралят.“
— Какво му обеща, синко?
— Исках да му се закълна в мама и татко, но той не ми позволи. Каза, че трябвало да се закълна в своето собствено име. Защото той я бил хванал и нея. Според Брайън той хващал в ръцете си всеки, който се е клел в името на някой друг. Така че се заклех в собственото си име, но дори и тогава брат ми пак натисна спусъка и си гръмна главата. — Лицето на Шон се обля в сълзи, но погледът му продължаваше да бъде все тъй сериозен. — Не беше само кръв, господин шериф. Имаше и нещо друго. Нещо жълтеникаво.
Алън стисна ръчичката му.
— Знам, Шон. Какво искаше брат ти да му обещаеш?
— Ако ви кажа, може би Брайън няма да отиде в рая.
— Разбира се, че ще отиде. Имаш думата ми на шериф.
— Шерифите винаги ли удържат на думата си?
— Винаги, когато я дават на малки момченца, които лежат в болница — увери го той. — В подобни случаи никой шериф не може да не удържи на думата си.
— А ако я престъпят, в ада ли отиват?
— Да — кимна Алън. — Точно така. Ако я престъпят, отиват право в ада.
— А вие ще се закълнете ли, че ако ви кажа, Брайън пак ще отиде в рая? Ще се закълнете ли в собственото си име?
— В собственото си име — сложи ръка на сърцето си шерифът.
— Добре тогава — съгласи се Шон. — Брайън ме накара да му обещая никога да не стъпвам в новия магазин, от който той си беше купил онази специална снимка с бейзболиста. Той си мислеше, че на нея е сниман Санди Коуфакс, но не беше той. Беше друг играч. А снимката беше стара и мръсна, но мисля, че той не можеше да го разбере.
Шон замълча за малко, замисли се, но продължи със спокойния и благ гласец:
— Веднъж се върна вкъщи с ръце, целите в кал. Изми ги, а по-късно го чух да плаче в стаята си.
„Чаршафите — сети се Алън. — Чаршафите на Уилма. Значи е бил Брайън.“
— Каза, че „Неизживени спомени“ било отровно място, а той бил отровен човек и аз никога не трябвало да ходя при него.
— Брайън ти го е казал? Брайън ти е казал нещо за „Неизживени спомени“?