— Правете, както ви казва пасторът! Убиват жените ни!
Той със сила си запроправя път сред тълпата и другите го последваха. Бяха се наредили в нестройна колона, в която постоянно някой се препъваше, а другите зад него го ругаеха насред задавянията си, опитвайки се възможно най-бързо да се измъкнат от вонящия облак, в който бяха попаднали. Мийд Росиньол повече не можа да се сдържи отвори уста и повърна цялата си вечеря върху гърба на Албърт Джендрън. Той дори не усети.
Отец Бригъм вече тичаше надолу по стълбите към улицата и бързаше да излезе на паркинга, за да погледне в другия му край какво става със Сестрите на Изабела. На всеки няколко крачки се спираше, за да се уригне и да си поеме отново дъх. Миризмата се беше налепила по него, сякаш някой го беше превърнал в огромна мухоловка. Зад гърба му се понесе жалното шествие на останалите, които почти не обръщаха внимание на дъжда, изливащ се като из ведро навън.
Насред стълбите той се спря да погледне към отсрещната сграда и точно в този миг проблесна мълния, за да освети лоста, затиснал вратата на залата. Само секунда по-късно един от прозорците от дясната страна на едноетажната постройка се разтвори с трясък и една след друга из отвора му наизскачаха жените, които падаха на ливадата като огромни парцалени кукли — само дето за разлика от истинските кукли можеха и да повръщат.
7
Преподобният Роуз така и не успя да се добере до преддверието; бяха го изпреварили, а множеството беше толкова голямо, че не се побираше между двете врати. Затова трябваше да се обърне назад и като запуши нос с ръка, се върна в църквата. Опита се да извика нещо на останалите, но щом отвори уста, започна да повръща. Спъна се и падна по очи, удряйки главата си в ръба на една от пейките. Опита се да се изправи, но не му достигнаха сили. Нечии силни ръце го подхванаха под мишниците и го вдигнаха.
— През прозореца, преподобни! — изкрещя му в ухото Нан Робъртс. — По-бързо, мърдайте!
— Стъклото…
— Голяма работа стъклото! Ще се издушим вътре!
С нейна помощ преподобният Роуз литна с главата напред към един от прозорците от рисувано стъкло, на което беше изобразен Христос да води стадото Си надолу по хълм, с цвят на земна кал, и имаше време само колкото да закрие очите си с ръка. Приземяването върху тревните площи пред църквата се оказа сравнително благополучно, като се изключи неприятната подробност, че от удара горната изкуствена челюст на проповедника излетя от устата му.
Той изруга, надигна глава от земята и видя, че е тъмно и вали… и че да си на чист въздух е самото блаженство. Но нямаше време да се наслади на ароматите, които му поднасяше природата; Нан Робъртс го хвана за косите и отново го изправи на крака.
— Хайде, преподобни! — кресна му тя. Лицето й, озарено за миг от синкавобялата светлина на мълниите, напомняше на агонизираща харния. Още носеше бялата си униформа от изкуствена коприна — открай време й беше навик да се облича така, както държеше да се обличат и сервитьорките й, — но на гърдите й сега лъщеше част от повърнатата й вечеря.
Преподобният Роуз се затътри след нея с наведена глава. Искаше му се тя да пусне косите му, защото го скубеше, но всеки път, щом отвореше уста, за да й го каже, гръмотевица заглушаваше гласа му.
Още няколко от хората в църквата се бяха възползвали от счупения прозорец и ги бяха последвали навън, но повечето си оставаха натъпкани в преддверието и отчаяно се опитваха да отворят вратата. Нан веднага забеляза в какво се състоеше цялата работа: под двете дръжки на вратата имаше подбутнати два лоста. С един ритник отмести и двата и в същия миг светкавица удари естрадата в градската градина — точно там, където преди години един нещастен младеж на име Джони Смит беше открил написано името на търсен от полицията убиец, — превръщайки я в разпалена клада. Вятърът се засилваше и клоните на дърветата започваха да танцуват в мрака.
В мига, в който лостовете бяха свалени, вратите широко се разтвориха — всъщност едното им крило буквално изхвърча по стълбите, избито от пантите си, за да смачка цветната леха пред сградата. Навън се понесоха обезумелите баптисти, които се препъваха по стълбата пред църквата и падаха по тротоара. Всички воняха непоносимо, плачеха, кашляха и повръщаха.
И всички бяха обезумели от ярост.
8
Рицарите на Колумб, водени от отец Бригъм, и Сестрите на Изабела, начело с Бетси Виг, се срещнаха на средата на паркинга и в същия миг небесата сякаш се разтвориха и настана истински потоп. Бетси сграбчи отеца за раменете, от зачервените й очи се лееха на потоци сълзи, а косата й бе залепнала като мокра, блестяща на светлината от мълниите качулка.