— Някои останаха вътре! — извика тя. — Наоми Джесъп… Тоня Бисет… И не знам още коя!
— Кой го направи? — ревеше Албърт Джендрън. — Кой, по дяволите, го направи?
— Кой може да го е направил? Единствено баптистите, разбира се! — на свой ред изкрещя жената. В небето блесна светкавица и тя зарида отново с глас. — Нарекоха ме папска курва! Бяха баптистите, няма кой друг! Баптистите — те бяха, проклети да бъдат от Бога!
Но междувременно отец Бригъм се беше откопчил от Бетси и беше хукнал към вратата на залата. От удара му лостът излетя на няколко крачки встрани — от напора на задушаващите се жени отвътре единият му край се беше забил дълбоко във вратата, която сега пасторът широко я разтвори. Отвътре излязоха замаяни и повръщащи жени, а заедно с тях и огромен, вонящ облак.
Някъде в мъглата отец Бригъм забеляза Антония Бисет, хубавичката Тоня, която работеше толкова бързо с иглата винаги с готовност подкрепяше всеки нов проект за бъдещето на църквата. Сега тя лежеше в краката на председателската маса, наполовина скрита от знамето на Пражката инфанта. Наоми Джесъп клечеше над нея и ревеше с пълно гърло. Главата на Тоня беше извъртяна под някакъв необичаен, невъзможен ъгъл. Изцъклените й очи гледаха празно към тавана. Вонята повече не притесняваше Антония Бисет, която не си беше купила абсолютно нищо от магазина на господин Гонт и не участваше в малките му игрички.
Наоми видя застаналия на вратата отец, стана на крака и бавно се дотътри до него. След преживения шок като че ли и нея повече не я мъчеше непоносимата смрад в опразнената зала.
— Защо, отче? Защо го направиха? Искахме само малко да се позабавляваме… нали за това беше цялата работа. Защо?
— Защото онзи е луд — отговори й отец Бригъм и я прегърна.
Зад него се дочу тихият, но злокобен глас на Албърт Джендрън:
— Да отидем при тях, пък ще видим кой кого.
9
Предвождани от Дон Хемфил, Нан Робъртс, Норман Харпър и Уилям Роуз, баптистките Христови войни срещу хазарта вече бяха потеглили от баптистката църква на Харингтън Стрийт, без да обръщат внимание на изливащия се над главите им порой. Всички до един бяха с кръвясали очи, които като някакви метални топчета се въртяха в безкрайна орбита из възпалените си кухини. Повечето от Христовите войни имаха повръщано по панталоните, ризите или обувките си, някои — и по трите едновременно. Миризмата на развалени яйца, с която ги беше облъхнала бомбата-смрадливка, така и не се разсейваше, независимо от леещия се дъжд.
На пресечката на Харингтън Стрийт и Касъл Авеню което около километър по-нататък се прекръстваше на Касъл Вю, ги пресрещна полицейска кола, която спря на пътя им. Отвътре излезе човек от специалните части, който като видя задаващата се тълпа, зяпна от недоумение.
— Хей! — извика им. — Къде си мислите, че отивате?
— Отиваме да сритаме някой папоблизки задник, а ако не искаш да ти се случи нещо и на теб, разкарай се от пътя ни! — изкрещя му в отговор Нан Робъртс.
Изведнъж Дон Хемфил отвори уста и запя с плътния си баритон:
„Напред вий, войни на Христа, вървете смело в бой…“
Един по един към него се присъединиха и гласовете на останалите. Скоро песента се поде от цялата група, която се подреди така, че да марширува в ритъм с мелодията. Пребледнелите лица на богомолците бяха изгубили всякакво друго изражение, освен това на дълбок и непреодолим гняв, който ги завладяваше все повече и повече заедно с текста на бойния им марш. Самият преподобен Роуз също припяваше, колкото и да му беше трудно заради липсващата зъбна протеза.
Вече почти тичаха.
10
Полицаят от специалните части стоеше до вратата на колата си и стиснал здраво микрофона в ръка, наблюдаваше отминаващите баптисти. Беше си сложил върху шапката качулката на мушамата и образувалите се по нея поточета дъждовна вода се превръщаха в живописни каскади, закриващи лицето му.
— Кола шестнайсет, обадете се — стържеше гласът на Хенри Пейтън в слушалката.
— По-добре доведете хора насам, и то веднага! — отвърна му Морис. Гласът му издаваше едновременно тревога и вълнение. Беше в специалните части по-малко от година. — Нещо се готви! Нещо лошо! Току-що ме задмина тълпа от около седемдесет души! Край!