Увлечена от заниманието си, не забеляза Фрида Пуласки, която я обгърна с две ръце талията й и я свали на земята. Пръстите на Нан изскочиха като тапа от бутилка от ноздрите на Бетси, която, преди мъчителната й да е успяла да се изправи, с точен шут я изпрати да се въргаля в локвите.
— Гуджга дагава, бовреди ми доза! — изпищя Бетси. — Бовреди ми доза!
Опита се да ритне повторно Нан — този път в корема, — но тя я изпревари, хвана й крака, извъртя го и повали някогашната Бети Ла-Ла по очи върху асфалта. Опита се да се покачи върху жертвата си, но тя само това чакаше — в следващия миг двете се завъргаляха по улицата и започнаха да се хапят и дерат.
изрева полицай Морис, но гласът му се изгуби сред грохота на гръмотевицата.
Той извади пистолета си, вдигна го високо над главата си… но преди да успее да стреля, някой — Бог знае кой — го простреля него самия в слабините с поредната бройка от специалната стока, която Лийлънд Гонт се беше заловил да продава през деня. Полицаят политна назад, удари се в капака на мотора на колата си и, притиснал ръце към жалките останки от половите си органи, се претърколи на платното.
Беше невъзможно да се определи колко от сражаващите се прибягнаха до пистолетите, които бяха закупили същия ден от господин Гонт. Навярно броят им не беше голям, като при това повечето от онези, които се бяха въоръжили за случая, бяха изпуснали пистолетите си в суматохата около бомбите-смрадливки и последвалото паническо бягство. Със сигурност скоро след първия изстрел се разнесоха поне още четири, на които обаче никой не обърна внимание, тъй като крясъците на биещите се и гръмотевиците над главите им ги заглушиха.
Лен Миликен забеляза Джейк Пуласки тъкмо в мига, когато той се прицелваше в Нан, откопчила се от схватката си с Бетси и опитваща се да удуши Мийд Росиньол. Лен сграбчи Джей за китката и секунда, преди последният да е натиснал спусъка, насочи пистолета му нагоре, към небето. После свали надолу ръката на Джейк и я строши о коляното си, сякаш беше някаква суха тресчица. Пистолетът се изпързаля по асфалта, а Джейк закрещя от болка. Лен пристъпи крачка назад и заканително му рече: „Това ще ти е за урок да не…“, но не можа да довърши, защото в същия миг някой заби джобното си ножче във врата му и преряза шийните му прешлени точно под черепа.
Появиха се нови полицейски коли, включили до една сините си светлини, които като обезумели се бореха с мрака и пелената от дъжд. Сражаващите се не удостоиха с капка внимание виковете по мегафона да престанат незабавно и когато специалните части се втурнаха насред бойното поле, за да ги разтървават, те сами се оказаха въвлечени във военните действия.
Нан Робъртс мерна отец Бригъм, на когото някой беше разпрал гърба на черната му риза. Тъкмо беше докопал с лявата си ръка врата на преподобния Роуз, а с другата, стисната здраво в юмрук, му налагаше равномерни удари в носа. Лявата му ръка ритмично повдигаше главата на преподобния Роуз, килваше я леко настрани, после идваше ред на дясната да нанесе поредното кроше и така нататък — до безкрай.
Но като нададе с пълни гърди яростния си рев и като обърна гръб на объркания полицай, който я убеждаваше — едва ли не я молеше да престане и да престане веднага, Нан тегли един шут на Мийд Росиньол и се нахвърли върху отец Бригъм.
Глава четвърта
1
Колкото и да усещаше, че присъствието му в Касъл Рок точно в този миг е повече от необходимо и че ако не се прибере навреме, може да се окаже, че изобщо няма къде да се прибира, заради разразилата се буря Алън се видя принуден да кара съвсем бавно. Излизаше, че повечето от информацията, която му беше необходима, за да защити града си, я е знаел през цялото време, стояла е дълбоко запечатана в съзнанието му, но през цялото време той не е искал да й отвори вратичката. Вратичка, на която не пишеше нито „ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТ“, нито „ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА“, нито дори „ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, а чисто и просто: — „ТОВА Е ПЪЛНА БЕЗСМИСЛИЦА“. Това, което му беше трябвало, беше ключът към тази вратичка… същият този ключ, който му беше дал Шон Раск. А какво имаше зад вратата?
„Неизживени спомени“. И собственикът им господин Лийлънд Гонт.
Брайън Раск си беше купил снимка на бейзболист от „Неизживени спомени“ и беше умрял. Нети Коб си беше купила кристален абажур от „Неизживени спомени“ и също беше умряла. Колко бяха останалите жители Касъл Рок, които бяха купили от отровната вода, която отровният човек продаваше в магазина си? Норис — беше си купил въдица. Поли — магически талисман. Майката на Брайън Раск — евтини слънчеви очила, които били на Елвис Пресли. Дори и Ейс Мерил си беше купил някаква стара книга. Алън беше готов да се обзаложи, че Хю Прийст също си е бил избрал нещичко… както и Данфърд Кийтън…