И колко други като тях? Колко?
Спря се пред железния мост точно в момента, когато от небето се спусна светкавица и удари един от старите брястове на другия бряг на Касъл Стрийм. От огромното напрежение дървото изпращя зловещо и пламна като факла. Алън закри очите си с ръка, но от ослепителната светлина пред погледа му вече се бяха образували искрящи сини петна. Радиото забръмча от статичното напрежение и в същия миг брястът се стовари с цялото си величие в реката.
Мъжът свали ръката си, но изкрещя от ужас, когато гръмотевицата изтрещя и едва не спука тъпанчетата му. В продължение на няколко секунди очите му не можеха да различат нищо от пътя пред колата и той изведнъж се изплаши да не би дървото да се е строполило върху моста и да му е отрязало пътя за града. За щастие видя как течението го поглъща, а старата, ръждясала конструкция стои здраво на мястото си. Алън включи на скорост и мина по моста. Вятърът, превърнал се междувременно в същинска хала, фучеше между стоманените греди и създаваше злокобни предчувствия, които караха човек да настръхне от чувство за самота и безпомощност.
По предното стъкло на колата му тропаха капките дъжд, които превръщаха пътя в размазана и вечно променяща се халюцинация. Щом излезе на другия бряг и пое по долната главна улица на пресечката с алеята към воденицата, пороят дотолкова се усили, че чистачките, дори и включени на пълни обороти пак се оказваха напълно безполезни. Той отвори страничния прозорец, подаде глава през него и продължи по този начин напред. Не беше преброил до три и вече беше мокър до кости.
Около Кметството беше пълно с полицейски и телевизионни коли, но въпреки това човек оставаше с усещането, че е паднал насред някаква пустиня — сякаш всички хора от колите изведнъж са били телепортирани на Нептун от злонамерени извънземни. Все пак се забелязваха шепа репортери, надничащи през задната врата на една от телевизионните коли, а по едно време непознат щатски полицай притича през огромните локви, появили се между сградата и паркинга пред нея. И това беше всичко.
Три пресечки нагоре по хълма, по горната главна улица се стрелна полицейска кола, която се изгуби към Лоръл Стрийт. Само секунди след нея се показа друга, този път откъм Бърч Стрийт и в посока, обратна на тази на предишната. Всичко се случи толкова бързо: „тряс-прас“, все едно че бе кадър от комедиен филм за тъпи полицаи — „Полицай и бандит“ или нещо такова. Но на Алън никак не му беше до смях. Струваше му се по-скоро, че тези профучаващи без цел и посока коли само издават паниката, пълното объркване, в което е попаднала щатската полиция. Явно тази вечер Хенри Пейтън напълно е изгубил контрол над събитията в Касъл Рок… ако изобщо някога го е упражнявал, а не се е самозалъгвал през цялото време.
На шерифа му се стори, че чува сподавени викове по посока на хълма. При този дъжд, вятър и гръмотевици не можеше да е сигурен, но пък и никак не мислеше, че подобни викове биха му се счули, ако някой преди това не ги е надал. Сякаш за да оправдае опасенията му, от алеята на Кметството изскочи нова полицейска кола, която включи сигналната лампа на покрива си и като оцвети в сребристо струйките дъжд над улицата, потегли право по посока на чутите звуци. По пътя едва не се удари в необичайно голямата телевизионна кола на екипа на WMTV.
Алън си спомни, че преди няколко дни му се бе сторило, че някаква връзка се е прекъснала в самото сърце на градчето му, че в Касъл Рок се готвят неща, за които той можеше само да гадае и които щяха да доведат до пълен хаос и безредие. И главният виновник за това безредие беше единственият човек („Брайън ми каза, че господин Гонт изобщо не бил човек.“), когото той, местният шериф кажи-речи никога не беше виждал.
Разнесе се пронизителен, смразяващ писък. Последват шум от счупени стъкла… а после отнякъде долетяха изстрели и нечий кретенски смях. Сякаш някой беше съборил камара дървени дъски, над града се разнесе поредната гръмотевица.
„Но сега аз имам повече време пред себе си, отколкото някои си мислят — рече си Алън. — Да, имам много време. Господин Гонт, намирам за повече от неотложно двамата най-после да се запознаем и вие да научите какво се случва на хората, които се забавляват с града ми.“