— Лельо Еви! — извика насън младата жена. Внезапно почувства огромна радост и още по-огромно облекчение, каквито изпитваме само в приятните сънища и в момента, когато се пробудим от някакъв кошмар. — Лельо Еви, ти си жива!
Но леля й с нищо не показа, че я познава, а изрече:
— Купете всичко, което ви хареса, госпожице. Между другото, как се казвате — Поли, или Патриша? Струва ми се, че съм забравила името ви.
— Лельо Еви, казвам се Триша. Винаги си ме наричала така.
Възрастната жена не обърна внимание на думите й, а продължи:
— Няма значение как се казвате. Важното е, че днес имаме специална разпродажба. Трябва да пласираме всичко.
— Лельо Еви, какво правиш тук?
— Тук ми е мястото, госпожице Две имена. Всъщност мястото на абсолютно всеки човек е тук, тъй като всички обичат добрата сделка. Всеки харесва да получи нещо срещу нищо… дори с цената на всичко.
Внезапно чувството за благополучие изчезна и бе заменено от страх. Поли надникна в остъклените витрини и видя бутилки с кафеникава течност. Върху етикетите им пишеше: „ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОНИК НА Д-Р ГОНТ“. Видя още зле направени навиващи се играчки, които при второто завъртане на ключето се разпадат и от тях се разхвърчават зъбни колела и пружини, а също и безвкусни играчки във формата на полови органи. Забеляза шишенца, пълни с прах, наподобяващ кокаин; етикетите им гласяха: „СПЕЦИАЛИТЕТ НА Д-Р ГОНТ, УСИЛВАЩ ПОТЕНТНОСТТА“. В остъклените витрини бяха подредени още много евтини стоки, претендиращи за оригиналност: зеленикави пластмасови кучешки фъшкии, прах за сърбеж, кутии за цигари с пружина, пискливи клаксони. Имаше и от „рентгеновите очила“, с които според рекламата можете да виждате през затворени врати и през дрехите на дамите, но на практика са абсолютно безполезни, само дето оставят около очите ви черни окръжности като на миеща мечка Поли видя пластмасови цветя, белязани карти за игра и шишенца с евтин парфюм, върху които се мъдреше надпис: „Любовен еликсир № 9 на д-р ГОНТ. ПРЕВРЪЩА УМОРАТА в сладострастие“.
Всички изложени стоки бяха еталон за безвкусица и безполезност.
— Ще намерите всичко, което желаете, госпожице Две имена — обади се леля й.
— Защо ме наричаш така, лельо? Не ме ли познаваш?
— Даваме гаранция за стоката. Единственото, за което не гарантираме след продажбата, е животът ти. Затова не се колебай, а купувай, купувай, купувай!
Сега тя се втренчи в Поли и младата жена усети такъв страх, сякаш нож прониза сърцето й. В очите на леля Еви прочете състрадание, но то бе някак си ужасяващо, безмилостно.
— Как се казваш, дете? Като че едно време знаех името ти.
В съня си (и в леглото си) Поли се разплака.
— Да не би и някой друг да е забравил името ти промълви старицата. — Струва ми се, че точно така е станало.
— Лельо Еви, плашиш ме!
— Ти сама се плашиш, скъпа — отвърна й тя и отново с втренчи в нея. — Запомни едно, госпожице Две имена — тук едновременно купуваш и продаваш.
— Лекарството ми е необходимо! — възкликна Поли и се разрида още по-силно. — Ръцете ми…
— Стига си циврила, госпожице Поли Фриско — спокойно изрече леля Еви и извади една от бутилките с надпис „Електрически тоник на д-р Гонт“. Постави я на тезгяха — малко тумбесто шише, пълно с кафеникава течност, напомняща размекната кал. — Естествено това няма да премахне болката ти — нищо не е в състояние да я облекчи — но може да я пренесе в друг орган от тялото ти.
— Какво искаш да кажеш? Защо ме плашиш?
— Ще промени местонахождението на твоя артрит, госпожице Две имена — вместо ръцете ти заболяването ще атакува сърцето ти.
— Не!
— Да!
— Не! Не! Не!
— О, да, да. Също и душата ти. Но поне ще ти остане гордостта. Не е ли тя най-важното за една жена? Когато загубиш всичко — сърцето и душата си, дори любимия мъж — все пак ще ти остане гордостта, малка госпожице Поли Фриско. Тя ще бъде единствената монета в кесията ти. Нека да ти бъде горчиво утешение до края на живота ти. Дано да ти послужи. Всъщност трябва да ти послужи, защото ако продължаваш по същия начин, положително не ще получиш нищо повече.
— Моля те, престани, не…
4
— Престани! — промърмори в съня си тя. — Моля те, престани. Моля те!
Обърна се на една страна, ашхата тихо издрънча на верижката си. Мълния проряза небето, удари бряста, издигащ се на брега на потока и дървото рухна в разпенените води, докато Алън Пангборн, стиснал волана на своето комби, беше заслепен от яркия проблясък.