Е, може би го съзнаваше. Или пък не. Възрастните не мислят като нормалните хора, пък и снимката беше у него, нали? Лежеше в класьора му, там където й беше мястото.
Това обяснение беше съвсем задоволително и Брайън отново се отдаде на съня. Дъждът продължаваше да блъска по прозорците, а неуморният есенен вятър пищеше в ъглите под стряхата.
Четвърта глава
1
Дъждът спря в четвъртък на разсъмване и към десет и половина, когато Поли погледна през витрината на „Ти шиеш и шиеш“ и видя Нети Коб, облаците бяха започнали да се разсейват. Нети носеше сгънат чадър и ситнеше по Мейн Стрийт, стиснала чантата под мишница, сякаш усещаше лапите на нова буря след себе си.
— Как са ръцете ти днес, Поли? — попита Розали Дрейк.
Тя едва чуто въздъхна. Щеше да се изправи пред същия въпрос, но зададен много по-настойчиво, когато се видеше с Алън следобед. Бяха се разбрали да се срещнат в „При Нан“ към три. Трудно можеше да излъже хората, които я познаваха отдавна. Те виждаха бледността на лицето й и тъмните кръгове около очите. Виждаха и болката в тях.
— Днес съм много по-добре, благодаря ти — отвърна тя. Излъга, но с малко — ръцете й наистина бяха по-добре, но чак много по-добре…
— Помислих си, че с този дъжд…
— Не можеш да разбереш кое ги кара да болят. В това е целият ужас. Остави това, Розали, и ела да видиш. Мисля, че ни предстои да станем свидетели на малко чудо.
Розали застана зад витрината точно навреме да види малката забързана фигура с чадъра — който може би щеше да послужи за остен, ако се съди по начина, по който го стискаха — да се приближава до тентата на „Неизживени спомени“.
— Това Нети ли е? Наистина ли е Нети!? — възкликна тя.
— Да, наистина е тя.
— Боже мой! Тя влиза!
Думите на Розали сякаш развалиха магията. Нети се приближи до вратата… и почти веднага се дръпна. Прехвърли чадъра от едната ръка в другата и загледа фасадата на „Неизживени спомени“ сякаш магазинът беше змия, която се канеше да я ухапе.
— Хайде, Нети — каза тихо Поли. — Давай, скъпа!
— Сигурно пише ЗАТВОРЕНО — предположи Розали.
— Не, сложил е друга табелка: ВТОРНИК И ЧЕТВЪРТЪК — ПО УГОВОРКА. Видях я, като идвах насам сутринта.
Жената отново се приближаваше до вратата. Посегна към дръжката и пак се дръпна.
— Господи, тая жена ще ме убие — каза Розали. — Спомена ми, че ще отиде отново в магазина — нали знаеш колко харесва цветния кристал — но никога не съм предполагала, че наистина ще набере смелост.
— Поиска ми разрешение да излезе за малко през почивката, за да отиде до „новото място“, както го нарича, и да ми вземе кутията за кейк — измънка Поли.
— Такава си е — кимна Розали. — Доскоро ми искаше разрешение да отиде до тоалетната.
— Като я слушах, останах с впечатлението, че част от нея иска да й кажа „не, имаме много работа“. Но другата част се надява отговорът да е положителен.
Поли не откъсваше очи от жестоката дребномащабна битка, която се разиграваше на по-малко от петдесет метра — минивойна между Нети Коб и Нети Коб. Ако наистина влезеше, какъв прогрес щеше да бъде това за нея!
Поли почувства тъпа, пареща болка в ръцете си и с изненада установи, че стиска палци.
— Всъщност работата не е в цветния кристал, нито в кутията за кейк — обади се Розали. — Тя отива там заради него.
Поли я погледна учудено.
— О, не — изчерви се Розали. — Нямам предвид, че Нети си е паднала по него или нещо такова, въпреки че й светнаха очите, когато той я застигна навън. Човекът се държа мило с нея, Поли. Това е. Любезно и мило.
— Много хора се държат мило с нея. Алън например винаги търси случай да я заговори, а тя продължава да се срамува от него.
— Господин Гонт има по-специално държане — подхвърли простичко Розали и сякаш за да потвърди думите й, Нети хвана дръжката и отвори вратата.
А после застана на прага, стиснала здраво чадъра си, сякаш плиткият кладенец на решителността й се бе изчерпал напълно и завинаги. Поли изведнъж се притесни, че тя ще затръшне вратата отново и ще хукне нагоре по улицата. Ръцете й, болни или не, се свиха в юмруци.