На лицето му определено се четеше гняв, но Алън си умисли, че има и нещо друго. Помисли си, че има страх. Как го бе разбрал? Дали го бе усетил, шерифът не знаеше, пък и нямаше значение. Онова, което можеше да се окаже важно, бе от какво се страхуваше Кийтън.
— Разбираш ли ме? — понита той отново.
— Да — отвърна съветникът, захвърли целофана на пода и завря пурата в устата си. — А ти разбираш ли ме?
Алън се наведе напред и столът отново изскърца.
— Разбирам какво казваш, но не мога, по дяволите, да разбера защо се държиш така, Данфърд. Никога не сме били приятели…
— Тук няма спор — прекъсна го Кийтън и отхапа края на пурата си.
За миг шерифът си помисли, че ще хвърли и парчето на пода, и се подготви да го отмине без забележка (компромиси!), но Кийтън го изплю в шепата си и го остави в чистия пепелник на масата. Късчето тютюн застана там като малко кучешко лайно.
— … но винаги сме се разбирали добре в работата. А сега? Има ли нещо нередно? Мога ли с нещо да ти помогна?
— Няма нищо нередно — каза съветникът и рязко се изправи. Отново беше ядосан — повече от ядосан. Алън почти виждаше парата, която излизаше от ушите му. — Просто ми писна от това… преследване.
За втори път употребяваше тази дума. На Алън тя му се струваше странна, неподходяща. Всъщност целият им разговор беше необикновен.
— Е, знаеш къде да ме намериш — каза шерифът.
— Да, за Бога! — отвърна Кийтън и тръгна към вратата.
— И, моля те, Данфърд, не спирай на мястото за инвалиди.
— Майната им на инвалидите! — извика Кийтън и затръшна вратата.
Алън дълго седя зад бюрото си, вперил замислен поглед в затворената врата, а после стана, взе целофана от пода, хвърли го в кошчето и отиде да покани „парахода“ Уили.
6
— Господин Кийтън изглеждаше доста ядосан.
Роуз седна внимателно на стола, който главният градски съветник току-що бе освободил, погледна с отвращение към парчето пура в пепелника, а после грижливо постави бялата Библия в средата на скромния си скут.
— Много заседания през идущия месец — разсеяно каза Алън. — Сигурен съм, че всички съветници са напрегнати.
— Да — съгласи се пасторът. — Но Исус е казал: „Дайте Кесаревото — Кесарю, Божието — Богу.“
— Ъ-ха — смънка Алън и изведнъж почувства страхотна необходимост от една цигара, „Лъки Странк“ или „Пал Мал“, нещо пълно с никотин и катран. — А какво мога аз да ви дам, отче… Роуз?
Алън с ужас осъзна, че за малко щеше да назове светиня му Уили.
Роуз свали кръглите си очила без рамки, избърса ги и отново ги сложи в двете малки червени браздички на носа си. Черната му коса, пригладена с някакво мазило, което шерифът надушваше, но не можеше да определи, лъщеше на луминисцентното осветление.
— Става дума за кощунството, което отец Джон Бригъм нарича Нощ в казиното — съобщи най-после преподобният. — Ако си спомняте, началник-к Пангборн-н, аз идвах при вас скоро след като научих за нечестивата идея, да ви помоля да забраните тази проява в името на почтеността.
— Отче Роуз, ако си спомняте…
Роуз вдигна повелително ръка, а с другата бръкна в джоба на сакото си и извади някаква брошура с размерите на ученическа тетрадка. Алън с досада (но без особена изненада) установи, че това е съкратено издание на Наказателния кодекс на щата Мейн.
— Сега идвам отново — подхвана напевно преподобие, — за да ви помоля да забраните проявата не само в името на почтеността, но и в името на закона.
— Отче Роуз…
— Чета ви раздел 24, глава 9, параграф 2 от Наказателни кодекс на щата Мейн — прекъсна го преподобният Роуз. Страните му вече пламтяха и Алън си даде сметка, че всичко, което бе успял да направи през последните няколко минути, бе да смени един луд с друг. — Освен-н ако е указано друго-о — зачете преподобният с амвонната мелодичност, която любимото му паство отлично познаваше — игри на щастие-е, дефинирани в раздел 23 на Кодекса-а, при които паричните залози-и представляват условие за участие-е, се смятат за незаконни-и.
Той затвори демонстративно Кодекса и погледна към Алън. Очите му горяха.
— Се смятат-т за незаконни-и.
Шерифът изпита желание да вдигне ръце и да викне: „Амин-н!“ Когато то премина, той каза:
— Запознат съм с текстовете на закона, които визират хазарта, отче Роуз. Прегледах ги след първото ви посещение, обсъдих ги и с Албърт Мартин, който се занимава с правните въпроси в общината. Неговото мнение беше, че раздел 24 не се отнася до дейности като „Вечерта в казиното“. — Той спря за миг, а после добави: — Трябва да ви кажа, че и моето мнение е такова.