— Невъзможно! — възкликна Роуз. — Искат да превърнат Божия храм в свърталище на комарджии и вие ми казвате, че това е законно!
— Точно толкова законно, колкото и бингото, което се разиграва в залата на Сестрите на Изабела от 1931 насам.
— Това не е бинго-о! Това е рулетка-а! Хазарт-т! — Гласът на преподобния трепереше. — Зарове-е!
— Накарах Албърт да изпрати запитване до Джим Тиърни, главния прокурор на щата. Отговорът беше същият. Съжалявам, отче Роуз. Знам, че това ви оскърбява. Аз например бих забранил на децата да карат скейтборд, но не мога. При демокрацията понякога трябва, да приемаме неща, които нито харесваме, нито одобряваме.
— Но това е хазарт! — простена преподобният Роуз и гласа му наистина имаше болка. — Това е… комар! Как може такова нещо да е законно, след като Кодексът специално казва…
— По начина, по който го правят, не е точно хазарт Всеки… участник… оставя дарение на входа, срещу което получава жетони на същата стойност. В края на вечерта се разиграват няколко награди — награди, а не пари. Видеокасетофон, тостер, скара, порцеланов сервиз, такива работи — обясни Алън и някакъв игрив вътрешен импулс го накара да добави: — Мисля, че тези дарения дори се приспадат от данъците.
— Това е непростим грях — отсече преподобният Роуз.
Руменината бе изчезнала от лицето му и само ноздрите издаваха гнева му.
— Тази квалификация е морална, а не правна. Такива вечеринки се правят в цялата страна.
— Да — отвърна Роуз и се изправи, стиснал Библията пред себе си като щит. — Правят ги католиците. Те много обичат хазарта, но аз съм решил да туря край на това, началник-к Пангборн. С или без вашата помощ.
Алън също се изправи.
— Две неща, отче Роуз. Първо, аз съм шериф Пангборн, а не началник, и второ, както не мога да ви нареждам какво да говорите от амвона, така не мога да казвам на отец Бригъм какви прояви да организира в църквата си, нито мога да се разпореждам със залата на Сестрите на Изабела или с тази на Рицарите на Колумб, докато там не се извършва нещо, което се квалифицира като престъпление според законите на щата. Това е. Но мога да ви предупредя да внимавате. Всъщност мисля, че съм длъжен да го направя.
— Какво имате предвид? — погледна го студено той.
— Имам предвид, че сте разстроен. Нямам нищо против плакатите, които хората ви разлепят из града, нито против писанията, които публикувате във вестника, но съществува една граница, която не бива да пресичате. Моят съвет е да приемете нещата такива каквито са.
— Когато-о Исус видя уличниците и лихварите в Храма-а Той не се позова на писаните закони, шерифе. Когато-о Исус видя тез греховни-и мъже и жени да сквернят Божия храм-м, Той не се пазеше да не пресече границата-а. Нашият Бог направи това, което смяташе за правилно-о!
— Да — каза спокойно шерифът, — но вие не сте Господ.
Роуз го погледна с обезумели от безсилие очи и Алън си помисли: „Господи, този човек е луд за връзване.“
— Приятен ден, началник Пангборн — изрече студено Роуз.
Този път Алън не си направи труда да го поправя. Само кимна и му подаде ръка с ясното съзнание, че преподобният няма да я приеме. Роуз се обърна и заситни към вратата, стиснал Библията пред гърдите си.
— Послушайте ме, забравете за това, отче Роуз — викна Алън след него.
Той нито се обърна, нито проговори. Просто излезе и така силно затръшна вратата, че стъклото в рамката издрънча.
Шерифът седна зад бюрото и притисна слепоочията си с длани.
Малко по-късно Шийла Бригъм надникна предпазливо в стаята.
— Алън?
— Тръгна ли си? — попита той, без да вдига глава.
— Кой, пасторът ли? Профуча като мартенски вятър.
— Елвис напусна сградата — каза глухо Алън.
— Какво?
— А, нищо, нищо — отвърна и вдигна глава. — Трябва ми нещо силно. Би ли погледнала какво има в касата с веществените доказателства? Тя се усмихна.
— Проверила съм — празна е. Чаша кафе ще свърши ли работа?
Той отвърна на усмивката й. Следобедът беше започнал И просто трябваше да бъде по-нормален от сутринта.
— Става.
— Веднага — каза Шийла и излезе, а Алън най-после пусна ръцете си на свобода.
Не след дълго ято врани полетя на стената срещу прозореца, огряно от слънчев лъч.
7
В четвъртък последният час в средното училище на Касъл Рок бе предназначен за допълнителни занимания. Понеже беше отличен ученик, Брайън Раск не ходеше на допълнителни занимания, докато не започнеха репетициите за коледното представление, и имаше възможност да си тръгне от училище по-рано от обикновено. Така четвъртъците му се нареждаха прекрасно.