Когато стигна до средата на двора, изведнъж спря озадачена. Къде, по дяволите, бяха чаршафите?
Трябваше веднага да ги види — големи бели квадрати, развети в тъмнината — но тях просто ги нямаше. Дали не ги е отнесъл вятърът? Глупости?! Вярно, че подухваше през деня, но чак пък толкоз… Ами ако ги е откраднал някой?
В този момент над двора излезе вятър и в тъмнината се дочу тромаво плющене. А! Тук са… някъде. Като най-голяма дъщеря на плодовита католическа фамилия с тринадесет деца Уилма добре познаваше плющенето на проснати чаршафи, но в звука, който чуваше сега, имаше нещо странно. Беше прекалено плътен.
Тя пристъпи крачка напред и лицето й, което винаги беше като буреносен облак, стана още по-мрачно. Вече виждаше чаршафите… или поне си мислеше, че са те. Но защо бяха черни!?
Взря се в тъмнината, а над двора отново подухна вятър. Онова, което приличаше на пране, се засили към нея и преди тя да свари да се предпази с ръка, нещо плътно и лепкаво се залепи за лицето й. Някаква слуз опръска страните й, нещо гнусно и влажно се плесна на тялото й. Сякаш нечия студена и мазна ръка искаше да я сграбчи.
Не беше от жените, които пищят за щяло и нещяло, но този път извика и изпусна панера. Онова тромаво плющене отново се чу и Уилма понечи да се дръпне, за да избегне поредния допир с лепкавата повърхност пред нея. Кракът й стъпи в панера и тя се свлече на колене, като само бързият й рефлекс я спаси да не се просне по очи в калта.
Нещо тежко и мокро помете гърба й и по врата й се стекоха лепкави струи. Тя изпищя отново и запълзя като обезумяла, само и само да се махне далеч от простора. Косата й се беше изплъзнала от забрадката и висеше над лицето й на влажни кичури. Ненавиждаше това чувство, но като си помислеше за слузестата, гнусна милувка на нещото, което висеше на простора, направо я побиваха тръпки. Вратата на кухнята се отвори с трясък и разтревоженият глас на Пийт прокънтя из двора: — Уилма!? Уилма, добре ли си?
Зад нея подобието на чаршафи продължаваше лепкаво да плющи, в съседния двор псето на Хавърхил започна истерично да лае с отвратителния си пронизителен глас и това окончателно вбеси Уилма.
Тя се изправи на крака и видя Пийт, който предпазливо слизаше но стълбите.
— Уилма? Какво стана? Падна ли? Добре ли си?
— Да, паднах! — изкрещя тя като обезумяла. — И съм добре! Светни проклетата лампа!
— Да не си се ударила?
— Просто светии ЛАМПАТА, дяволите да те вземат!!! — изрева насреща му тя и прокара ръка по палтото си.
То също беше покрито със студена слуз. Уилма вече бе така побесняла, че виждаше собствения си пулс като ярки светещи точки, които се рееха пред очите й. Най-вече се вбесяваше, че се е уплашила дори за миг.
Джаф! Джаф! Джаф!
Проклетото псе от другата страна на оградата направо се скъсваше да лае. Господи, колко мразеше кучетата, особено гръмогласните!
Пийт изкачи обратно стъпалата до кухнята, пъхна ръка през вратата и прожекторът окъпа двора с ярка светлина.
Уилма се погледна и видя огромно черно петно, размазано по предницата на новото й есенно палто, Обърса лицето си с ръка и дланта й също почерня. По гърба й се стече бавна, лепкава струя.
— Кал!
От вцепенение и ярост дори не осъзна, че го казва на глас. Кой би направил такова нещо? Кой би посмял!
— Какво казваш, скъпа? — попита съпругът й и като я видя, спря на безопасно разстояние.
Лицето на Уилма се изменяше по начин, който се стори на Пийт Джърсик особено опасен — сякаш гнездо змийски яйца се излюпваха под кожата й.
— Кал! — изкрещя тя и вдигна ръце към него… срещу него. От пръстите й плисна тиня. — Казвам кал! КАЛ!
Той погледна зад гърба й и най-после разбра какво се е случило. Устата му увисна отворена. Прожекторът, монтиран над кухненската врата, осветяваше простора и двора с ярка безпощадност, разкривайки всичко, което можеше да се види. Чаршафите, които Уилма бе простряла бели и чисти сутринта, сега висяха на щипките си като прогизнали парцали. Не бяха просто опръскани с кал. Те бяха напластени с нея.
Жената погледна към градината и видя дълбоките ями, от които бе изгребана калта. По тревата имаше мръсна, отъпкана пътека, по която злосторникът бе пренасял калта, за да я размаже на чистото й пране.