— Дяволите да го вземат! — изрева тя.
— Уилма… ела, скъпа, прибери се. Ще… ще… — взе да заеква Пийт, дано се сети с какво да я укроти. — Ще направя чай.
— Майната му на чая!
Уилма крещеше с пълната мощ на бездънното си гърло, а зад оградата кучето на Хавърхил се съдираше да лае. Джаф! Джаф-джаф! Джаф! Господи, колко мразеше кучетата! Направо я побъркваха! Проклето гръмогласно псе!
Яростта я заслепи. Тя се спусна срещу чаршафите, заби нокти и задърпа като обезумяла. Пръстите й закачиха първия ред и въжето затрептя като струна. Прането се стовари на земята в прогизнала, лепкава купчина. Стиснала юмруци, затворила очи като дете, което се кани да направи кълбо напред, Уилма скочи и се стовари жабешката върху калния куп. Пръски мръсна вода се разхвърчаха наоколо с плясък, кал оплиска чорапите й. Чашата преля! Уилма отвори уста и запищя с цяло гърло. О, ще пипне това копеле! Непременно ще го пипне! И тогава…
— Случило ли се е нещо, госпожо Джърсик? — дочу се притесненият глас на госпожа Хавърхил.
— Не, по дяволите, нищо не се е случило. Пием си бирата и зяпаме телевизия. Не можете ли да накарате проклетото си псе да млъкне!? — изрева тя и се изправи задъхана.
Косата й висеше на мръсни кичури върху месестото й, зачервено лице. Кучето, майка му стара, продължаваше да се дере. Проклето да е! Проклето гръмогласно пс…
Мислите й почти видимо се групираха в главата.
Кучета.
Проклети, гръмогласни кучета! Кой живееше на съседния ъгъл?
Не! Коя беше ненормалницата, която живееше през две къщи и имаше куче на име Райдър? Нети. Нети Коб.
Псето й се дра цяла пролет. Цяла пролет й лазеше но нервите с тънкия си палешки лай и накрая Уилма се обади на Нети и й каза, че ако не може да накара псето си да млъкне, то тогава трябва да се отърве от него час по-скоро. Една седмица по-късно, след като положението с нищо не се бе променило (или поне не дотолкова, че да задоволи Уилма), тя отново се обади на Нети и й каза, че ако не затвори устата на псето си, ще се обади в полицията. И още щом чу пискливия му глас, наистина го направи.
Десетина дни след това обаждане Нети се появи в магазина. (За разлика от Уилма, тя обмисляше всичко по три пъти, преди да се реши да направи каквото и да било.) И макар че не беше купила нищо, се нареди на опашката пред касата на Уилма. Когато й дойде редът, тя се изправи и изскимтя с пискливия си гласец: „Престани да създаваш проблеми на мен и моя Райдър, Джърсик. Кученцето е добро и на никого не пречи.“
Уилма, винаги готова за скандали, изобщо не се трогна от факта, че я нападат на работното й място. Всъщност това дори й харесваше.
— Тебе сигурно не ти е ясно какво значи да имаш проблеми, но ако не затвориш устата на проклетото си куче, обещавам ти, че ще разбереш!
Нети беше бледа като платно, но се стегна, стисна чантата си така здраво, че жилите на ръката й изпъкнаха, и спокойно каза:
— Предупреждавам те!
— Аууу, ще припадна от страх! — викна възторжено Уилма след нея (свадите винаги оправяха настроението й), но жената не се обърна.
След този случай кучето престана да лае. Всъщност Уилма беше почти разочарована, защото без него дните й минаваха скучно. Пийт не показваше никакви признаци на съпротива и тя изпадаше в пролетна скука, която раззеленените поля не можеха да разсеят. Онова, от което наистина имаше нужда, за да вкара малко цвят и вкус в тъпото си ежедневие, бе един голям скандал. По едно време си мислеше, че лудата Нети Коб ще запълни идеално тази празнота, но кучето й взе да се държи прилично и на Уилма май щеше да й се наложи да си търси друг повод за забавление.
Ала в една майска вечер кучето отново залая. Всъщност паленцето просто изджафка веднъж-дваж, но Уилма веднага хукна към телефона и се обади на Нети. (Беше си записала номера в тефтера в очакване на подходящ случай.)
Не си губи времето в учтивости, а захвана направо по въпроса.
— Обажда се Уилма Джърсик. Искам да ти кажа, че ако не накараш псето си да млъкне, аз ще го направя!
— Но той вече спря! — проплака жената. — Внесох го в къщата веднага щом се прибрах и го чух да лае! Остави ни на мира, Уилма! Предупредих те! Престани или ще съжаляваш!
— Помни какво ти казвам. Търпението ми се изчерпа. Ако още веднъж чуя пискливия му гласец, няма да си правя труда да викам ченгетата. Направо ще дойда и ще му прережа гърлото! — заяви Уилма и затвори, преди Нети да успее да отговори.
Основното правило при схватка с противника (роднина, съсед, съпруг) бе агресорът да има последната дума.
Кучето не се беше обаждало от тогава. Е, може би бе джафкало, но Уилма не бе обърнала внимание. Всъщност лаенето му изобщо не беше чак толкова досадно, пък и тя си бе намерила къде-къде по-интересна жертва в лицето на жената, която държеше фризьорския салон в Касъл Вю. И почти бе забравила за Нети и Райдър.