Имаше двойка танцуващи кукли. И стара, пищно зографисана музикална кутия — господин Гонт каза, че свирела много странно, когато я отворел човек, но не си спомни как точно, а пък кутията беше здраво заключена. Той сподели, че купувачът ще трябва да намери майстор да й направи ключ; все още били останали стари занаятчии, които разбирали от такива работи. На няколко пъти клиенти го питаха дали купувачът ще може да върне кутията, ако все пак успее да я отвори и се окаже, че музиката не е по вкуса му. Господин Гонт просто се усмихваше и показваше новата табела на стената:
— Какво пък значи това? — попита Лусил Дьнхам.
Лусил беше келнерка при Нан и бе наминала с приятелката си Роуз-Елън Майьрс през обедната почивка.
— Значи, че ако си купиш котка в чувал, ти взимаш котката, а за него остава чувала — обясни Роуз-Елън и веднага усети, че господин Гонт я бе чул.
А можеше да се закълне, че само преди миг го бе видяла в другия край на магазина.
Той обаче просто се засмя и каза:
— Именно. Точно това значи.
Стар револвер с дълга цев, пред който стоеше табелка с надпис: NED BUNTLINE SPECIAL; дървено момченце с червена коса, лунички и застинала лъчезарна усмивка; кутии с канцеларски принадлежности — красиви, но не забележителни; колекция от стари пощенски картички; комплекти молив и химикалка; ленени кърпички; плюшени животни… Имаше предмети за всякакъв вкус и, изглежда, за всеки джоб, макар в магазина да нямаше нито една табелка с цена.
Господин Гонт завъртя добър бизнес през този ден. Повечето от артикулите, които продаваше, бяха хубави, но в никакъв случай неповторими, и все пак той сключи редица „специални“ сделки, които задължително ставаха в моментите на затишие, когато в магазина имаше само по един клиент.
— Когато работата замре, ставам неспокоен — каза той на Сали Ратклиф със задължителната си усмивка. — А когато съм неспокоен, ставам неразумен. Това е лошо за продавача, но страшно хубаво за купувача.
Мис Ратклиф беше запален член на баптисткото стадо на преподобния Роуз, покрай него се беше запознала с годеника си Лестър Прат и освен значката „Не на Казиното“ носеше и друга с надпис: АЗ СЪМ ОТ СПАСЕНИТЕ! А ВИЕ? Късчето дърво с табелка ВКАМЕНЕЛОСТ ОТ СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ веднага грабна вниманието й и тя не се възпротиви, когато господин Гонт го извади от кутийката и го пусна в ръката й. Купи го за седемнадесет долара, като обеща да изиграе безобиден малък номер на Франк Джует, директора на средното училище в Касьл Рок. Пет минути по-късно тя напусна магазина замаяна и отнесена. Собственикът бе предложил да увие покупката й, но тя бе отказала с мотива, че иска да подържи реликвата в ръката си. Който и да я бе видял на излизане от магазина, щеше да му е трудно да определи дали краката й докосват земята, или се носят на милиметри над нея.
2
Сребърното звънче над вратата издрънча.
В магазина влезе Кора Раск. Беше твърдо решила да купи снимката на Краля и когато господин Гонт й каза, че е продадена, тя направо изпадна в ужас. Поиска да разбере кой я е купил.
— Съжалявам — отвърна той, — но дамата вероятно е от друг щат. Номерът на колата й беше от Оклахома.
— Ще припадна! — истерично проплака жената.
Не беше осъзнала колко много иска тази снимка, докато не разбра, че не може да я притежава.
Хенри Джендрън и жена му Ивет бяха в магазина по онова време и господин Гонт помоли Кора да изчака една минута, докато ги обслужи, а после щял да й покаже нещо, което се надявал, че щяло да я заинтригува колкото снимката, ако не и повече. След като продаде едно плюшено мече на семейство Джендрън за подарък на дъщеря им и ги изпрати, той я помоли да го изчака още минутка, докато намери нещо в стаичката отзад. Кора зачака без особен интерес и без да храни надежди. Съзнанието й беше завладяно от дълбоко, сиво разочарование. Беше виждала стотици, може би хиляди снимки на Краля, самата тя притежаваше половин дузина от тях, но тази точно изглеждаше някак… особено. Мразеше жената от Оклахома.
Господин Гонт се върна с малък калъф за очила от змийска кожа. Отвори го и й показа чифт авиаторски очила с тъмно опушени сиви стъкла. Дъхът й заседна в гърлото, ръката й посегна към скованата шия.
— Да не би… — подхвана тя и не можа да каже нито дума повече.
— Да, очилата са на Краля — съгласи се тържествено Гонт. — Един от шестдесетте му чифта. Но имам информация, че е бил от любимите му.
Тя купи очилата за деветдесет долара и петдесет цента.
— Аз също бих искал една малка услуга — каза той и впери бляскавите си очи в нея. — Приемете, че влиза в цената.