— Движиш се като котка! — каза му.
Гласът й беше плътен и малко приглушен. Грациозната извивка на тялото му, спазъмът на силните мускули по бедрата му, бяха още пред очите й.
— Как може такова огромно тяло като твоето да се движи така бързо?
— Не знам — отвърна той и я погледна с изненада. — Какво има, Поли? Изглеждаш странно. Да не би да ти се вие свят?
— Не, имам чувството, че ще получа оргазъм по дънки.
Изведнъж и той го усети. Ей така спонтанно, без да се замисля.
— Я да видим дали не лъжеш — каза и се обърна да остави чашата със същата грациозност и странна бързина, за която човек никога не би предположил, ако го види да се разхожда по Мейн Стрийт. — Да видим — повтори и преди тя да разбере какво става, ръката му вече беше между краката й.
— Алън, какво пра…
А после, когато пръстите му нежно допряха клитора й, „правиш“ изведнъж се превърна в „пра-а-а-ах!-виш“. Той я вдигна с изумителна лекота и ръцете й обвиха шията му. Дори в този нежен миг тя се стараеше да не натоварва ръцете си, които стърчаха зад гърба му като дървени. Само след миг те бяха единствената част от тялото й, която не се бе размекнала. Останалото сякаш се топеше.
— Алън, пусни ме долу!
— Няма — отвърна той и я вдигна още по-високо.
После я притисна по-здраво до себе си и изведнъж тя осъзна, че се люлее като момиченце на дървено конче, върху ръката, която шареше между краката й. Той й помагаше да го прави, а тя се чувстваше сякаш бе на някаква вълшебна люлка високо сред звездите.
— Алън!
— Дръж се здраво, красавице — каза през смях, сякаш не държеше нея, а някакво леко перце.
В страстта се тя се отпусна назад, без да си дава сметка, че ръката му притреперва, съзнавайки само, че никога няма да я изпусне, а той я притисна отново до себе си, галейки гърба й с едната ръка и правейки невероятни неща с другата.
Тя се люшкаше напред-назад и викаше името му почти в несвяст, докато оргазмът не избухна в нея като взрив, чиито вълни се разляха по цялото й тяло. Краката й се мятаха на метър и половина от пода, чехлите й хвръкнаха нанякъде, главата й висеше назад, а тъмната й коса се спускаше над ръката му като гъделичкащ водопад. Той нежно я целуна по извивката на бялата й шия и бавно я остави на пода, а после бързо се протегна да я задържи, когато коленете й поддадоха.
— Господи! — възкликна тя и уморено се разсмя. — Господи, Алън, никога няма да пера тия дънки.
Той се разсмя гръмко и дълбоко и се стовари на един от столовете. Тя пристъпи към него, а той я сграбчи, сложи я в скута си за малко, а после се изправи, като я държеше на ръце.
Поли отново почувства вече поутихнала вълна на желанието да се разлива по тялото й — този път по-ясна и определена.
„Сега вече е желание — помисли си тя. — Желая този мъж.“
— Занеси ме горе — каза му. — Ако не можеш чак дотам, занеси ме до дивана, а ако и дотам не ти стигат силите, направи го тук, на пода.
— Мисля, че ще издържа до хола — отвърна той. — Как са ръцете ти, красавице?
— Какви ръце? — попита го замечтано и затвори очи.
Предпочиташе да се отдаде на радостта на този момент, на това, че се движи през времето и пространството, обгърната от силните му ръце. Допря лице до гърдите му, а когато той я положи на дивана, тя го придърпа към себе си… този път с ръце.
6
Прекараха на дивана почти час, после под душа още кой знае колко, докато топлата вода не започна да свършва, а накрая тя го заведе до леглото и легна твърде уморена и доволна, за да прави каквото и да било, освен да се отдаде на съня.
Беше очаквала да се любят тази нощ, но по-скоро за да възнагради вниманието и загрижеността му, отколкото поради желание от нейна страна. Но определено не бе и предполагала, че ще се стигне до такъв взрив. И все пак беше доволна. Болката отново бе започнала да взима връх над нея, но тази вечер нямаше да й се наложи да взима перкодан, за да заспи.
— Ти си прекрасен любовник, Алън.
— Ти също.
— Постигнахме пълно съгласие — отвърна тя и се сгуши в него.
Чуваше сърцето му, което биеше спокойно там вътре, сякаш искаше да й каже: „Всичко това е съвсем нормално за мен и господаря.“ Помисли си отново, не без оттенък на онази страст, за това колко силен и бърз бе той. Познаваше го, откакто Ани бе дошла да работи при нея, беше му любовница от пет месеца, но до тази вечер не бе и предполагала, че може да е толкова бърз и грациозен в движенията си. А това бе част от него, както фокусите с монети и карти, както театърът от сенки, който играеше с ръцете си и за който всяко дете в града знаеше. Беше странен… но и толкова прекрасен.