Той насочи тирбушона с бележката към бялото петно на гърдите на Райдър.
— А знаеш ли какво още? Мисля да я задържа!
Ръката, която допреди секунди галеше кученцето, сега го притискаше към пода, а другата ръгаше тирбушона в гърдите му — веднъж, два, три пъти. Бликна топла кръв и оплиска и двете ръце на Хю. Кучето пририта, пририта и се отпусна безжизнено на пода. Никой вече нямаше да чуе строгия му, но безобиден лай.
Мъжът се изправи. Сърцето блъскаше да изскочи от гърдите му. Изведнъж се почувства толкова ужасно от това, което бе сторил, че едва не му прилоша. Луда или не, Нети беше сам-сама на тоя свят, а той бе убил може би единствения й истински приятел.
Обърса окървавените си ръце в ризата. На тъмната вълна петната почти не се забелязваха. Не можеше да откъсне поглед от кучето. Нима наистина го бе направил? Да, наистина. Знаеше го, но му беше трудно да го повярва. Сякаш бе изпаднал в някакъв транс или нещо подобно.
Вътрешният му глас, онзи, който от време на време му говореше за срещите на Анонимните алкохолици, изведнъж се обади.
„Да. И след време може би ще съумееш да го повярваш. Но не се заблуждавай. Не си бил във никакъв транс. Много добре знаеше какво вършиш.
И защо.“
Обзе го паника. Трябваше веднага да се махне оттук. Отстъпи бавно назад и едва не извика, когато се блъсна в затворената врата. Затърси гърбом дръжката, напипа я, отвори вратата и се измъкна от дома на Нети. Озовал се най-после навън, той се огледа трескаво наоколо, сякаш очакваше да види половината град, събран в двора на Нети Коб. На улицата нямаше жив човек. Само едно момченце се изкачваше по стръмното с колелото си. То мина покрай Хю, без дори да го погледне, и след него остана само звънът на църковните камбани. Този път приканваха методистите.
Хю забърза надолу по тротоара. Повтаряше си да не тича, но все пак стигна до камиона почти на бегом. Отвори вратата, пъхна се зад волана и понечи да мушне ключа в стартера. Три или четири пъти проклетият ключ се изплъзваше от разтрепераните му пръсти и накрая му се наложи да хване китката си със свободната ръка, за да го пъхне на мястото му. По челото му изби пот. Беше преживял много утрини след безпаметно пиянство, но никога не се бе чувствал така — сякаш треска изгаряше тялото му.
Камионът запали с рев и изпусна облак син дим. В паниката кракът на Хю се изплъзна от съединителя и тежката машина подскочи и угасна. Хриптейки като обезумял, той отново запали двигателя и свърна зад ъгъла с бясна скорост.
Още преди да стигне до гробището за автомобили и да смени камиона със стария си очукан буик, вече бе забравил за Райдър и за ужасните неща, които бе правил с тирбушона. Други мисли занимаваха съзнанието му. Много по-важни и много по-тревожни. По пътя към къщи изведнъж го обзе почти налудничава увереност, че някой е бил в дома му, докато го е нямало, и че този някой е откраднал лисичата опашка.
Хю натисна газта, профуча по пустите улици и спря на сантиметри от разнебитената си веранда сред облаци прахоляк. Скочи от колата и хукна презглава по стълбите. Нахлу като хала в къщата, изтича до килера, отвори с трясък вратата и застанал на пръсти, започна да опипва най-горния рафт с разтреперани ръце.
Отначало не напипа нищо. Обзе го някаква смесица от гняв и ужас. А после ръката му потъна в меката и пухкава материя, която не беше нито коприна, нито вълна. Изведнъж душата му се изпълни с невероятно спокойствие и удовлетворение. Това чувство бе за него като храната за гладуващите, като съня за уморените… като хинина за трескавите. Стакатото в гърдите му най-после утихна. Той извади лисичата опашка от скривалището й, седна на масата в кухнята, положи опашката на месестите си бедра и започна да я гали с две ръце. Седя така повече от три часа.
7
Момчето, което Хю видя, но не можа да разпознае, онова с колелото, бе Брайън Раск. Той също бе имал своя странен сън предишната нощ, вследствие на което бързаше по свои си задачи.
В съня му седмият мач от Световната серия тъкмо започваше — онази Световна серия от времето на Елвис, с нейното неизменно дерби „Доджърс“ срещу „Янкийс“. Санди Коуфакс загряваше встрани от игрището и говореше с Брайън Раск. Казваше му какво трябва да направи. Обясняваше му всяка стъпка, всяко действие и Брайън прекрасно разбираше за какво става дума.