Проблемът бе, че момчето просто не искаше да прави повече номера.
Беше му ужасно трудно да спори с бейзболна звезда като Санди Коуфакс, но все пак се опитваше.
— Не ме разбирате, господин Коуфакс. Трябваше да изиграя един номер на Уилма Джърсик, направих го и толкоз.
— Е? — недоумяваше Санди Коуфакс. — Какво искаш да кажеш?
— Ами такава беше уговорката — осемдесет и седем цента и един трик.
— Сигурен ли си, малкият? За един трик ли се разбрахте? Да си чул нещо като „не повече от един“? Нещо така по-юридическо?
Брайън не можеше да си спомни добре, но мисълта, че са го хванали натясно все по-силно глождеше съзнанието му. Чувстваше се като мишка в капан, заклещен, със сиренце в устата.
— Нека ти кажа нещо, малкия. Сделката…
Той млъкна, пое дълбоко въздух, засили се и запрати топката в ръцете на прихващача отсреща. Когато прахолякът около ръкавицата се разсея, момчето с ужас установи, че познава очите, които го гледаха през маската на прихващача. Това бяха очите на господин Гонт.
Санди Коуфакс посрещна удара на господин Гонт, а после се обърна към Брайън и го погледна със стъклените си кафяви очи.
— Сделката е такава, каквато аз кажа, малкия.
Брайън изведнъж осъзна, че очите на Санди Коуфакс всъщност изобщо не бяха кафяви, а сини. В съня това му се стори напълно естествено — в крайна сметка Санди Коуфакс и господин Гонт бяха едно и също лице.
— Ако…
Коуфакс/Гонт вдигна ядосано ръка.
— Чуй ме, малкият. Ненавиждам тази дума. От всички думи на света, тази е може би най-отвратителната. Знаеш ли какво е „ако“, малкият? Онова, което излиза от задника ти.
Мъжът в демодирания екип на „Бруклин Доджърс“ скри бейзболната топка в ръкавицата си и застана очи в очи с Брайън. Наистина беше Лийлънд Гонт. Момчето се смрази от ужас.
— Разбрахме се да направиш номер на Уилма, Брайън, но никога не съм ти казвал, че ще се свърши само с една-единствена шегичка. Така ти се е сторило, малкият. Вярваш ли ми или искаш да чуеш запис на разговора ни?
— Вярвам ви — отвърна Брайън. Вече почти заекваше. — Вярвам ви, но ако…
— Какво ти казах за тая дума?
Момчето наведе виновно глава и тежко преглътна.
— Има още много хляб да изядеш, докато се научиш да пазариш като хората. Както и всички останали в Касъл Рок. Но нали затова съм тук — да ви обуча в тънкото изкуство на пазарлъците. Имаше навремето един човек, Поп Мерил, който поназнайваше нещо за тоя занаят, но той отдавна не е между живите. — Той се усмихна, разкривайки големите неравни зъби на Лийлънд Гонт на фона на длъгнестото лице на Санди Коуфакс. — А за сделките, Брайън, има много да се учиш.
— Но…
— Никакво „но“ — прекъсна го Коуфакс/Гонт и го изгледа сурово изпод козирката на бейзболната шапка. — Господин Гонт си знае работата. Можеш ли да го кажеш, Брайън?
Той преглътна два-три пъти, но от устата му не излезе нито звук. В очите му запариха сълзи.
Огромна, студена длан го сграбчи за рамото.
— Казвай!
— Господин Гонт… — Брайън преглътна отново, за да освободи място за думите. — Господин Гонт си знае работата.
— Точно така, малкия. Което значи, че ще правиш каквото аз ти кажа, защото иначе…
Момчето събра цялата си воля и направи едно последно усилие.
— Ами ако откажа? Ако не се съглася, защото не разбирам… правилата?
Коуфакс/Гонт извади бейзболната топка от ръкавицата си, сви юмрук около нея и от шевовете й се процедиха капчици кръв.
— Ти просто не можеш да откажеш, Брайън — каза спокойно той. — Късно е вече. Това е седмият мач от Световната серия. Всички пилци са в клетките, дошло е време да ги броим. Само се огледай. Хайде, огледай се!
Брайън погледна наоколо и се вцепени — стадионът се пукаше по шевовете от хора… които момчето познаваше до един. Видя майка си и баща си, седнали на треньорската скамейка редом до малкия му брат Шон. На първия ред, с коли и хот-дог в ръцете, се бяха подредили всичките му съученици от часовете по изговор, заедно с мис Ратклиф и тъпия й приятел Лестър Прат. Целият шерифски офис на Касъл Рок седеше на скамейките и пиеше бира от картонени чашки със снимките на участничките в тазгодишния конкурс „Мис Рейнголд“. Съученици, приятели, местни величия, Майра и Чък Ивънс, лелите, чичовците и братовчедите му — всички бяха там.
А когато Коуфакс/Гонт отново запрати окървавената топка към прихващача, Брайън видя, че зад маската този път е лицето на Хю Прийст.
— Ще те прегазя, приятелче — озъби се Хю и върна топката. — Ще те размажа на асфалта.
— Виждаш ли, малкият, вече не става дума само за някаква си снимка — каза му Коуфакс/Гонт. — Разбираш ме, нали? Когато се съгласи да оплескаш с кал чаршафите на Уилма Джърсик, ти сложи началото на нещо. Както шумен турист предизвиква лавина с виковете си. Сега изборът ти е съвсем прост — продължаваш… или се отказваш и си мъртъв.