А в този момент той ме гледаше накриво и си мислеше: „Трябва да престана да пия, на човек не приличам… нормалните хора вече ме заобикалят.“ След като изцедих от него всичко, което ме интересуваше на този етап, аз погледнах часовника си, станах и казах:
— Трябва да вървя. Приятно прекарване.
Доктора се надигна и ми целуна ръка, а Виктор ми кимна.
Доктора се появи привечер, леко подпийнал.
— Е, какво ще кажеш? — полюбопитствах аз.
— Виктор ли имаш предвид?
— Естествено, за теб и без това зная всичко.
— Слушай, защо се интересуваш от него?
— Защото може да ни потрябва помощ. Как мислиш, той става ли за помощник?
— Той е готов да души бандитите с голи ръце.
— Все ми е на ума, че за голите ръце преувеличава, а пък злобата е лош съветник, нали така?
— Нали виждаш, че човекът е объркан. Той е свестен мъж, но не знае какво да прави.
— Ако е свестен, ще го научим. Той е офицер и човек на честта. Затова не може да причаква враговете и да ги удря по главите с цепеници — възпитанието няма да му позволи. Виж, ако някой добър човек, който не е просто добър, а освен това е облечен и с власт, му заповяда, пък и си поприказва от сърце и душа с него…
— За какво говориш? — наежи се Доктора.
— Нищо… мисля на глас. Утре сутринта ще отида на гости на твоя Скобелев. Как мислиш, ще го намеря ли трезв в осем часа?
Виктор наистина беше трезв, а по вида му изобщо не се забелязваха никакви следи от вчерашното препиване. Беше гладко избръснат и току-що изкъпан: сресаната му назад коса бе мокра. Аз позвъних, той отвори вратата, а в момента стоеше на прага на апартамента си, абсолютно неспособен да скрие своето недоумение.
— Здравейте! — казах, без да се усмихвам. — Бих искала да поговоря с вас. Може ли да вляза?
— Влезте — кимна той и се отдръпна встрани, очевидно озадачен от повода, заради който ме виждаше тук. Не намираше обяснение за моето посещение, пък и по никакъв начин не можеше да допусне, че вчера безумно съм се влюбила в него.
— Разговорът ни е сериозен и вероятно дълъг — отбелязах аз. — Може ли да седна?
— Разбира се.
Настанихме се в кухнята един срещу друг. Онова, което видях, ме убеди за пореден път, че Виктор не е никакъв алкохолик, защото в апартамента му цареше чистота, която далеч не всяка жена бе в състояние да поддържа: нямаше нито мръсни чинии в мивката, нито бутилки под масата и изобщо нищо не намекваше, че тук живее стопанин-пияница.
На малкото канапе до прозореца имаше едно плюшено мече. Щом проследи погледа ми, Виктор стана и го отнесе в стаята.
— Какво ви интересува? — попита строго той, когато се върна.
— Не мога да го обясня с две думи — казах аз. — Извинете ме, ако се наложи да бъда прекалено многословна. Вероятно знаете каква е криминалната ситуация в града?
— Зная — подсмихна се той и започна да гледа през прозореца, тънейки в догадки по мой адрес. Очакваше какво ли не, включително и това да му предложа добра заплата на охранител в някоя фирма, но, разбира се, не позна.
— Законите, които са в сила с днешна дата, не са в състояние да спрат ръста на престъпността. Сега няма да ви изнасям политинформация, сам знаете всичко. Само ще ви кажа следното: има една група хора, които не са съгласни с това положение на нещата. Това не е държавна организация, а просто група от съмишленици, които си поставят за своя задача борбата с престъпността. Нашите хора са сериозни и си знаят работата. През последните месеци вече постигнахме някои успехи…
— Сериозно ли говорите? — с надежда попита той.
— Разбира се. — И все пак — странни същества са хората: интересно на какво чак толкова се зарадва той?
— Зная, че доста от тези гадини бяха арестувани, но ги подържаха малко и ги пуснаха…
— Естествено, нали ви казах, че има какво да се желае от нашите закони. Именно затова беше създадена тази дълбоко законспирирана организация…
— Значи вчера Леонид Андреевич…
— Леонид Андреевич няма нищо общо с това — уверих го аз. — Ние просто се възползвахме от вашето старо познанство, за да ви огледаме по-отблизо.
— Ние ли? — Интересът му явно беше събуден.
— Ако се надявате да разберете кои сме ние, ще съм принудена да ви разочаровам, че не ми е известно кой знае какво. Аз само изпълнявам поръчения и не задавам излишни въпроси. Ако вие се съгласите да ни сътрудничите, ще имате работа само с мен. Практиката е проверена и сигурна, а аз съм само свръзка и нищо друго.