Наистина ли той сериозно си мислеше, че за някого е въпрос на чест да се вози с него в кола, пък макар и с климатик, пък макар и в жегата? Сериозно, мислеше си го. Иначе нямаше да се усмихва толкова противно. А за мен това действително си беше въпрос на чест и аз ей сега също щях да се усмихна.
Усмихнах се и седнах в колата, но на задната седалка, което го поозадачи.
— Не пътувам отпред — наложи ми се да обясня в отговор на изненадания му поглед. — Имам страх от предните седалки след една катастрофа.
— Каква катастрофа?
— Неприятна — подсмихнах се аз, а Серьога каза:
— Не ти личи.
— В какъв смисъл? — реших да усложня живота му.
— Ами… изглеждаш страхотно. Общо взето, нямаш вид на човек, който има проблеми със здравето.
— Че аз наистина нямам — уверих го. Шегичките му не заслужаваха повече от три минус. Но нищо, не можеше всички да бъдат гении… Серьога ме поглеждаше в огледалото и се насилваше да измисли нещо хитроумно. — Тук завийте наляво — кимнах аз.
— По-добре ми кажи адреса. — Казах му го, а той се зарадва, че има за какво да си поговорим. — Това онзи новият блок с кулата ли е? Хубави апартаменти, и мангизите им са хубави. Кой е мъжът ти?
— Мъжът ми е в чужбина.
— А, да, Саша ми каза…
— И какво още каза Саша?
— Каза, че нищо друго не знае за теб. Да не би да лъже?
— Май не лъже. Не успях да му разкажа биографията си.
— Аз ли ви попречих? — В този момент Серьога съзря кутията в ръцете ми. — Това подарък ли е? — попита закачливо.
— Аха. Сама си го направих.
— И какво има там?
— Чаша.
— Само чаша?
— Разбира се. Искаш ли да ти я покажа?
Започнах да разопаковам кутията, а Серьога спря до тротоара и се обърна към мен.
— Красива ли е? — полюбопитствах аз.
Той премигна и попита:
— Колко струва? — А след като чу отговора, се сепна и каза: — Бива си я…
— А според мен е много красива — направих заключение аз. — И шарките й са толкова пъстрички…
— Кантът й е изтрит — забеляза Серьога и още веднъж попита за цената. Аз я повторих и започнах да обяснявам, че може би от тази чаша е пил някой член на царското семейство.
— В такъв случай си струва парите, разбира се — успокои се той и погледна още веднъж чашата, но вече с уважение. Аз я прибрах в кутията и ние продължихме нататък. Когато влязохме в двора на моя блок, Серьога попита с рязък тон: — А онзи твой приятел с теб ли живее?
— Той си има апартамент, но в този момент, както виждаш, стои на балкона.
— Ревнив ли е?
— И още как.
— А може ли да ми кажеш телефонния си номер?
Продиктувах му го, казах „Благодаря“ на Серьога и забързах към входа. БМВ-то рязко обърна и изчезна от двора. Но след половин час неговият собственик ми се обади. Слушалката вдигна Доктора и след като чу: „Може ли Варя?“, си позволи да полюбопитства:
— А кой я търси?
И получи незабавен отговор. Докато Доктора центрираше погледа си, аз се разсмях от сърце, взех слушалката и изчуруликах:
— Слушам ви.
— Как си? — попита Серьога.
— Пия чай от новата чаша — отвърнах аз.
— А какво ще кажеш за една вечеря на свещи?
— Аз, общо взето, съм омъжена.
— А аз, общо взето, съм женен — развесели се той. — Та какво ще кажеш за една вечеря?
„На теб по ще ти приляга да отправяш поканите си в зоопарка“, много ми се щеше да му отговоря, но това не влизаше в моите планове за дълъг и благополучен живот, затова му отвърнах вежливо, но твърдо:
— Вечерям само с приятели.
— Ами тогава хайде да се сприятелим — не губеше надежда Серьога.
— Нали видя, че вече си имам приятел и не бързам да се отърва от него.
— Така ли? Обади се, когато решиш. — Серьога ми съобщи номера си и затвори слушалката, а аз натъжено погледнах към Доктора: за него щеше да е по-добре да си поседи вкъщи известно време, защото този тип с маймунска физиономия ми внушаваше сериозно безпокойство…
Вечерта решихме да се разходим из града, приближихме се до колата ми и ахнахме. И четирите й гуми бяха спукани. Нищо подобно не се бе случвало преди в нашия двор, защото тук живееха стабилни хора, а децата се държаха подобаващо на обстановката.
— Ама че кучи синове! — поклатих глава аз и с Доктора тръгнахме пеша.
С интерес очаквах какво ще стане по-нататък. Серьога не блестеше с оригиналност. На другия ден се обади весело и попита: