— Как си?
— Прекрасно — бодро отвърнах аз.
— А какво мислиш за вечерята?
— Същото.
Вечерта колата ми изчезна. Както си беше на мястото — и вече я нямаше. Най-обидното бе, че Доктора половин ден се мъчи с тези глупави гуми, а те ти сега — нито гуми, нито кола.
— Трябва да обявим за кражбата в милицията — каза той, като едва не се разплака, но аз секнах благородния му порив:
— Боя се, че в този случай няма да има никаква полза от ченгетата.
Този път обаждането последва незабавно:
— Как си?
— Прекрасно.
— Нещо да ти е изчезнало?
— Не.
— Сигурна ли си? — веселеше се Серьога.
— А, колата ми ли имаш предвид? Задръж си я, омръзнала ми е.
— Така значи?
— Така.
Ала Серьога се оказа не само настойчив, но и хитър тип. Аз мислех и премислях какво още може да ми изчезне в близко време и за всеки случай си седях вкъщи. Но нищо не изчезна, дори напротив — появи се: първо, моята кола в двора, а после — и един букет цветя пред вратата ми. Някой позвъни, аз предпазливо отворих и видях пластмасова ваза с бели рози, по-точно белите бяха двадесет и седем, а сред тях имаше и пет червени. Това ме озадачи, започнах да правя различни предположения за значението на цифрите и комбинацията от цветовете и с нетърпение очаквах поредното обаждане.
— Как си? — попита Сергей.
— Защо те са тридесет и две? — изстрелях аз, зарадвана, че най-сетне ще мога да задоволя любопитството си.
Серьога малко се смути.
— Ами толкова имаше…
— Така ли било, а пък аз цял ден си блъскам главата. Благодаря. — Вложих максимално количество чувства в последната дума.
— Слушай, този твой приятел по цял ден ли си седи вкъщи? Нали е мъж, все някъде трябва да работи…
— Точно днес има ангажименти — разсмях се аз. — Само че никакви свещи, ще вечеряме, ще си поговорим и ще се опознаем помежду си.
— Добре — засмя се в отговор моят новоизлюпен обожател и ние си уговорихме среща.
Срещата се състоя в ресторант „Олимп“. Заведението ни взе акъла с живите лебеди, които плуваха в един басейн по средата на залата, и с един младеж, който към края на вечерта се съблече само по гащи и се гмурна във въпросния басейн. Тук нравите бяха непретенциозни и хората се държаха непринудено. Като цяло вечерята ми хареса.
Ние побъбрихме, потанцувахме, пийнахме и старателно се вглеждахме един в друг.
— Саша не ти ли се е обаждал? — неочаквано се поинтересува моят придружител.
— Саша ли? А… не, не се е обаждал. Той не знае телефонния ми номер.
— Не е проблем да го научи.
— Значи просто не му трябва — изразих пренебрежение аз, а Серьога следеше изражението на лицето ми и се опитваше да отгатне дали казвам истината, или се преструвам.
— Мислех, че той ти харесва.
— Поседях с него половин час в бара — и толкова.
— Странно, че досега не ти се е появил. Това не е в навиците му.
— Слушай, аз почти не го познавам и не ми е интересно да си говорим за него. По-добре ми разкажи за себе си.
Серьога започна да обмисля какво ли пък чак толкова любопитно да сподели с мен.
— Ами… дори не зная какво да ти разкажа. Къде съм учил, кога съм се оженил, това ли?
— Разкажи ми какво правиш, когато си сам. — Въпросът го хвърли в недоумение.
— Гледам телевизия.
— Ама не гледаш всички предавания поред, нали?
— Не, разбира се.
Малко по малко ние се разприказвахме. Серьога беше любопитен и непрекъснато насочваше разговора към моята персона. Аз нямаше как да удовлетворя докрай интереса му по тази тема и отговарях уклончиво. Единственото достоверно нещо, което му съобщих, беше, че съм омъжена и че мъжът ми е в чужбина. Казах му, че в близките дни и аз трябва да замина при него, но никак не ми се иска. Серьога слушаше много внимателно или поне полагаше големи старания да го прави, но мислеше за друго. Например много се интересуваше от въпроса как ще завърши тази вечер. Впрочем тя завърши много бързо, защото аз погледнах часовника си и станах.
— Всичко беше наистина чудесно, но трябва да тръгвам — изрекох по възможно най-милия начин.
Общо взето, моето поведение не го учуди и той се опита да понесе това спокойно, но не се сдържа и отбеляза:
— Не обичам да ме правят на глупак.
— А аз не обичам да бързам.
Той се подсмихна накриво и тръгна да ме изпраща. Спря едно такси и ме закара до вкъщи с намерението да продължи вечерта в някой ресторант, а наум ме изпроводи с твърде нелюбезни думи, което не ни попречи на сбогуване да се разделим с една гореща целувка.