Разходих се из стаята, изпих една след друга две чаши кафе и най-сетне идеята се появи. Това дори не беше идея, а просто така — една мисъл. Но при всички случаи беше по-добре, отколкото нищо.
Изрових записките, които си бях водила по време на разговора ни с Орлов, и внимателно ги прочетох. Ех, ако можех да се сприятеля с Владимир Иванович Петров, по прякор Тати, току-виж — излязло нещо интересно. Въпросът беше как да се добера до него? Според Орлов той живееше усамотено в голяма къща извън града, в квартал, който впрочем изобщо не беше лош, защото в него се заселваха хора, които, общо взето, никак не бяха бедни. Веднъж бях минавала по тези места с кола и околностите ми направиха силно впечатление. Това не бяха къщи, а дворци. Дори запомних един от тях: той беше огромен, на три етажа, с две кръгли кули от червени тухли, с покрив от керемиди и прозорци със заострени сводове. Надявах се все пак това да не е къщата на Тати, защото човек с такава фантазия подклаждаше у мен тревога. Както и да е, трябваше да оставя настрана фантазията на Тати и да се заема с биографията му. Тя беше забележителна. Така… нищо не се казваше за наличието на съпруга, но се предполагаше, че навремето е имал такава. Тъй като Тати имаше и дъщеря, а тя нямаше как да се е появила на бял свят от само себе си… Стоп… Дъщеря му беше починала на четиринадесетгодишна възраст от левкемия. Ама че работа… Момичето дълго боледувало, а бащата тъкмо излязъл за пореден път от затвора и само месец по-късно го погребал. Сега то щеше да е на приблизително толкова години, на колкото бях и аз. Баща му много го обичал. Чудесно! Добре би било да намеря снимка на момичето или да се сдобия със словесно описание за нея.
Посегнах към телефона. Когато чу гласа ми, Орлов по никакъв начин не изрази радостта си.
— Евгений Петрович — започнах аз, — спомням си как ти ми разказа, че някой си Тати имал дъщеря, не може ли да видя снимката й?
— Можеш, на гробището — сериозно отговори той. — Там има бюст над гроба й и портрет под едно стъкло. Интересува ли те?
— Много. А как изглеждаше тя? Чернокоса ли беше или русокоса?
— Нямам представа. Зная, че Тати често ходи на гроба й зная също, че там има бюст, но другото…
— А как ще намеря гроба й, гробището е голямо…
— Ще го намериш. Тръгваш по централната алея, вървиш до първия завой и после завиваш наляво, там някъде е, съвсем наблизо… Слушай, а защо те интересува това?
— Искам да се сприятеля с Тати — отвърнах аз.
— Сериозно ли говориш? — Орлов като че ли не повярва.
— Разбира се. Евгений Петрович, а възможно ли е да се настаня да живея някъде близо до него? Например да се нанеса в някоя от съседните къщи?
— Ти да не си полудяла? — засегна се той. — Знаеш ли какви са тези къщи? Мога да се опитам да те уредя там като прислужница, казват, че плащали прилично.
— Ами това не е лоша идея — отвърнах, след като помислих малко.
— Ти наистина си полудяла…
— Слушай, а къде е жена му?
— Те се разведоха още докато дъщеря му беше жива. Май че жена му си има друго семейство, не помня точно… мога да науча, ако това ти е нужно.
— Нужно ми е — въздъхнах аз. — И още как ми е нужно! Всичко, което засяга Тати…
— На твое място не бих се навирал между шамарите — отбеляза свадливо Орлов.
Разбира се, на него не му пукаше за мен, просто трепереше за кариерата си.
Сбогувахме се и аз отново се замислих. Щях да отида на гробището на сутринта, а в момента нищо не ми пречеше да се обадя на покойния Серьожа. Там почти веднага вдигнаха слушалката и един мъжки глас каза:
— Да.
— Серьожа ли е? — изчуруликах аз.
— Кой го търси? — попитаха в отговор и аз затворих слушалката. Едва ли момчетата на Монаха още тършуваха там, пък и дори да го правеха, изобщо не биваше да говорят по телефона, което означаваше, че в апартамента бяха пристигнали господата от милицията. Може би си струваше да им намекна кой е убиецът? Те имаха доста сметки за уреждане с Монаха. Не. Това беше твърде просто и не съдържаше нищо интересно за мен. И без това животът ми бе скучен и еднообразен и от време на време аз просто бях длъжна да си правя подаръци.
Докато си блъсках главата над това как да разнообразя живота си, Орлов се обади и започна без уговорки: