— Мога да предложа една къща на улица „Пирогова“, това е близо до мен, собствениците й са мои клиенти, сега са в Испания и ще се върнат в края на август. Струва ми се, че няма да е трудно да се уговорим за всичко.
— Огромно благодаря — каза Доктора и дори сложи ръка на сърцето си, сякаш Валерий Василиевич, както се казваше адвокатът, можеше да го види.
— Ще ти се обадя утре към десет часа — обеща неговият познат. — Тогава всичко ще е ясно.
Доктора му благодари още веднъж и се сбогува с него, а след това се вторачи в мен.
— Ти си гений — заявих аз. — Улица „Пирогова“ е точно това, което ни трябва.
— Варя, ти си луда… Извинявай… Да допуснем, че ние ще живеем в един квартал с този мафиот. И какво от това? За два месеца може да не го срещнеш нито веднъж.
— Ще видим тази работа — не повярвах аз. — Няма начин главата ми да не роди нещо, най-важното е моето появяване там да не изглежда подозрително. Ти постъпи съвсем правилно, защото къщата на улица „Пирогова“ я предложи самият адвокат, а ние, тъй да се каже, изобщо не сме се натрапвали за съседи на мафиота.
— Варя, не разбирам какво си намислила… — поклати глава Доктора.
— Да се позабавляваме малко — отвърнах аз, поседях известно време, поклащайки крака и разглеждайки съсредоточено шарките на стената, след което попитах: — Докторе, нали играеш шах?
— Играя.
— Добре ли го играеш?
— Според мен — прилично.
— Ще ти се наложи да ме научиш на тази хитроумна игра.
— О, господи, Варя, как е възможно да се играе шах с теб?
— Виж какво, това е любимата игра на Тати. А аз зная само един ход — Е 2, Е 4. Помня още, че в шаха има кон и пешка, а също има цар и царица. И според мен това е всичко. Така че върви в магазина и купи един шах.
— Веднага ли? — изпъшка той.
— Желателно е веднага.
— Ще свърша с готвенето и ще ида — съгласи се Доктора.
Аз отказах да обядвам и това стресна Доктора.
— Какви са тези номера?
— Отслабвам.
— Ти ли? — учуди се той. — Моля те, кажи ми защо ти е да отслабваш?
— Имам доста закръглена физиономия.
— Ти имаш най-красивото личице на света.
— Може би, но то направо пращи от здраве, а ти би трябвало да се появиш на улица „Пирогова“ с пациентка, която има проблеми със здравето. Докторе, всичко трябва да бъде истинско, затова преминавам на салати като теб и, за бога, махни от хладилника всичко месно, защото волята ми е като пластилин.
След като обядвахме по възможно най-скромния начин, ние се заехме с шаха. Играта ме увлече и двамата останахме край масата до шест часа. Горе-долу по това време се обади Монаха.
— Здрасти! — мило каза той. В гласа му не се долавяше кой знае каква скръб от загубата на приятеля му, а по-скоро обратното. — Виждала ли си скоро Серьога?
— Защо? — зададох, на свой ред, въпрос аз.
— Убит е.
— Кога? — Сметнах за излишно да изобразявам учудване.
— Вчера, някъде около пет часа.
— Ужасно. — За всеки случай подсмръкнах.
— Ще ходиш ли на погребението? — попита той.
— За нищо на света. Не обичам погребенията. Пък и ние се познавахме само от няколко дни… Знае ли се нещо за този, който го е направил?
— Който го е убил ли? — уточни Саша.
— Да.
— Търсим го.
„Точно ти ще го намериш“, язвително си казах наум аз.
— Слушай, защо да не се срещнем и да не си поговорим?
— За какво? — Сега пък аз наострих уши.
— Ей така… все ще се намери за какво.
По всичко личеше, че Саша бе надушил нещо. Да не би момчетата му да ме бяха видели? Налагаше се да се срещна с него.
— Добре. Ела да ме вземеш след два часа, ще вечеряме заедно. — В този момент си спомних, че съм на диета и изругах наум.
Монаха се появи в нашия двор в седем и половина. Той царствено седеше зад волана на един „Форд“ с пет врати, който изглеждаше изключително внушително. Ако Саша се бе сетил и да измие гигантския си джип, колата му цена нямаше да има. Но въпреки хубавото време, тя беше толкова мръсна, че дори цветът й не можеше да се разпознае.