Саша натисна няколко пъти клаксона, а Доктора се разтревожи:
— Значи все пак ще идеш?
— Разбира се, този кучи син е заподозрял нещо и аз трябва да зная какво.
— Ако той е заподозрял нещо, значи във висша степен е неразумно да излизаш с него.
— В чантата си нося защитен спрей. — Доктора се подсмихна, а аз добавих: — Няма да чакам началото на военните действия, достатъчна е само една мисъл на Монаха, насочена срещу моята безопасност, и аз ще пусна в ход оръжието си.
Саша ме посрещна с ослепителна усмивка и дори не го домързя да излезе от колата, за да ми отвори вратата и да ме настани вътре по най-изискания начин. Не открих нито една злодейска мисъл в главата му.
След половин час ние вече седяхме в един ресторант на маса за двама. Саша продължаваше да се усмихва и да ме разглежда със задоволство. Аз полагах огромни старания, говорех мило и по всички възможни начини демонстрирах достойнствата на фигурата си. Той се отдаде на съзерцание, а мислите, които се рояха в съзнанието му, напълно съответстваха на ситуацията. Но някъде след около час той изведнъж попита:
— Отдавна ли не се бяхте виждали със Серьога?
— От два дни — отвърнах разсеяно, давайки му да разбере, че разговорът за убития не ме интересува особено.
— Той май каза, че вчера сте се канили да се срещнете.
— Да. В пет часа, но той не дойде — отвърнах и свалих усмивката от лицето си.
— А не трябваше ли ти да отидеш при него?
— Аз ли? — Изобразявайки бездна от недоумение, поклатих глава и се намусих: — Не, разбира се, от къде на къде?
И тъй, момчетата не бяха намерили пръстена в апартамента и Монаха съвсем логично беше стигнал до заключението, че аз бих могла да се озова там и да открия онова, което те бяха търсили толкова усърдно.
— Ужасна трагедия! — натъжих се отново. — Разбира се, ние съвсем слабо се познавахме, но това убийство направо ме извади от релсите.
Саша ме пронизваше с поглед и се опитваше да разчете нещо по лицето ми, но след малко се умори, изруга мръсно (наум), изрече цяла серия пожелания по мой адрес (също наум) и започна да гадае: ако все пак пръстенът е у мен, как ли бих могла да го използвам? Хвърлих едно око към ръката му — пръстенът липсваше от мястото си и очевидно събеседникът ми все пак имаше толкова акъл да не си купи нов. Навярно вече бе успял да подхвърли на определени места, че е изгубил ценната вещ, но не знае къде.
Саша наля шампанско, изпихме по още една чаша, а в това време той реши да подходи към въпроса по друг начин и подхвана:
— Страхотно изглеждаш! Този цвят много подхожда на лицето ти.
— Наистина ли? — зарадвах се аз.
— Естествено. И обиците много ти отиват… Те са ти подарък от Сергей, нали? Заедно ги избрахме…
„Ама че кучи син!“
— Хубави обички — съгласих се, мръщейки вежди, защото в края на краищата не беше прилично да се обсъждат чуждите подаръци.
— Не смяташ ли да заминаваш? — попита той.
— Сигурно ще се наложи — реших да го успокоя аз и много изразително въздъхнах. — Честно да ти кажа, никак не ми се иска. Но на мъжа ми му омръзна да живеем разделени.
— А той с какво се занимава?
— О, господи, какво те засяга това? По-добре ме покани на танц.
Той ме покани, аз се притиснах плътно до своя кавалер, надявайки се да насоча мислите му в нужната посока.
— Да идем у нас — прошепна той много прочувствено, а в отговор аз тъжно се усмихнах и поклатих глава.
„Продажна кучка“, отсъди Саша, усмихвайки ми се нежно, а аз побързах да добавя:
— Не днес. Трудно ще ми бъде да обясня на моя приятел дългото си отсъствие.
— Кой е този твой приятел?
— Е, сега, пак започваш с въпросите! — обидих се аз, в този момент музиката свърши и ние тръгнахме към масата си, а аз направих няколко крачки и едва не се препънах, защото на метри от себе си видях Ира — моята бивша приятелка и колежка от училището. Само това ми липсваше: сега щеше да ми налети с въпросите си и на мен щеше да ми се стъжни. За щастие Ира беше доста подпийнала, изглеждаше някак измъчена и остаряла и не успя да ме познае, само плъзна погледа си по лицето ми, задържа го върху роклята ми и премести натъжените си очи към Саша. Той приличаше на звезда от американското кино, а пък Ира се развличаше в компанията на две приятелки и един недорасляк от кавказки произход.