— Намерих ключовете, бяха на масата, заключих вратата, защото всичко става…
Доктора кимна в знак на благодарност за проявената грижовност, а аз едва не прихнах — добре че успокоителното започна да ми действа.
— Трябва да я пренесем на леглото — заяви Доктора и прибра спринцовката в чантата си. — Известно време ще спи. — „Как ли пък няма да заспя тук!“, помислих си аз със сарказъм в отговор на неговите думи. — Ей сега ще докарам колата…
— Защо? — намеси се Владимир Иванович. — Можете да я оставите тук. В къщата има много място. И на мен ще ми е по-спокойно.
— Това… не е много удобно — сви рамене Доктора.
— А вие не се съобразявайте с разни предразсъдъци. Трябва да преоблечем момичето и хубаво да го завием, цялото е подгизнало, ще вземе да настине. Не е удобно аз или момчетата да направим това, но вие сте лекар…
Пренесоха ме на леглото. Доктора съблече роклята ми, зави ме с две одеяла и прошепна в ухото ми:
— Преструвана! — И скръцна с вратата. Както стана ясно по-късно, той заварил Тати в хола на телефона, но по някаква причина съседът ни не можел веднага да се свърже с когото искал. И попитал Доктора:
— Как е?
Доктора му отговорил нещо, а Владимир Иванович се впуснал да задава въпроси за моята дарба да предвиждам и не бързал да набира номера отново. А когато се обадил… общо взето, изненадал приятеля си, с когото беше изял една торба сол, защото онзи вече го смятал за покойник. Разбира се, Владимир Иванович не знаел това и обяснил накратко, че не можел да отиде, като притурил още нещо в добавка. Според свидетелствата на Доктора той говорел съвършено спокойно и като че ли нищо не подозирал. Впрочем Доктора много скоро се върна при мен, защото се чувстваше неуютно в компанията на нашите съседи.
Някъде след около половин час се разнесе звън на телефон, а след това в къщата настана суматоха, по която можеше да се съди, че стопаните й са развълнувани. И имаше защо да се вълнуват, тъй като се оказа, че колата на Владимир Иванович била обстреляла десет минути след като момчетата напуснали гаража, вследствие на което тя се превърнала в купчина негодно желязо, а двамата младежи в нея и шофьорът й се възнесли в небесата.
Скоро бройката на покойниците се увеличи и пръв сред попълнението стана Дънковия. Тати направи кратко разследване и съратниците в сплотените му редици намаляха. Въпреки че Дънковия официално се водеше като безследно изчезнал, аз можех да посоча мястото на неговия гроб (макар Толя да се хвалеше, че никой никога не ще може да го намери). Кончината на Дънковия беше много ефектна, но аз не се поинтересувах от подробностите, за да не изгубя приятните си сънища нощем.
Доктора седеше до леглото ми, нервничеше и се страхуваше да говори, защото се боеше, че наоколо има подслушващи устройства и други такива глупости, които му се привиждаха, тъй като от безделничене по цял ден гледаше екшъни.
— Докторе — повиках го тихо, той трепна и се приближи към мен, а аз видях, че лицето му изглежда доста бледо на светлината на нощната лампа. — Всичко е наред — уверих го.
— Добре би било, ако е така — въздъхна той и метна поглед към вратата.
— Сега всичко зависи от теб — обадих се отново аз.
— В какъв смисъл?
— В прекия. И на глупака е ясно, че веднага ще започнат да ни проверяват, а ти трябва да изпревариш събитията и да разкажеш моята история максимално достъпно, но, разбира се — и покъртително. Така че у Тати да не останат никакви съмнения. А ако останат…
— Какво? — сепна се Доктора.
— Значи смъртта ни ще е грозна — изсмях се аз.
— Варвара! — покри се с петна той.
— Не се бой — утеших го. — Ще се измъкнем, най-важното е да се държиш в ръце.
— Дявол да го вземе! — засъска той. — Защо ти е всичко това? И така можеше да вкараш този Тати в затвора.
— Е, Докторе — обидих се аз. — Не е интересно просто да го вкарам, нали си романтик — наслаждавай се на ситуацията…
— Ама че наслада! — Беше ядосан.
— Добре де — потупах го по ръката. — Ти всичко знаеш, всичко можеш и аз съм сигурна, че ще успееш. Постарай се… Разбира се, историята ни изглежда подозрително, но нищо не ни пречи да обърнем нещата в наша полза. Така че не стой тук, а върви и действай!