— Сега ли?
— Естествено. А какво да чакаме? Тати да научи, че Орлов ме е посещавал няколко пъти? Или това, че съм се шляла по казината и съм пръскала пари?
— Мислиш ли, че ще научи?
— Разбира се, ако поиска. А той ще поиска, защото ако не греша, решил е да ме остави в дома си. Но няма да научи всичко това още днес, така че имаме време да обясним нещата правдоподобно. — Тъй като видях, че Доктора се изплаши още повече и сякаш се вцепени, аз го подканих: — Върви, Докторе, работи! Много те моля, постарай се заради нас.
— Господи… — поклати глава той, но стана и тръгна към вратата. А когато хвана дръжката, се обърна и ме погледна. „Ти си луда“, ясно произнесе той, но всъщност наум, защото на откачалките такива неща не се говорят направо.
Доктора излезе, а аз задрямах. А по-нататък се случило горе-долу следното: Доктора намерил домакина, крайно развълнуван, в гостната.
— Владимир Иванович — казал той, — Варя спи, направих й инжекция, тя ще прекара нощта спокойно и няма да ви създава проблеми.
— Какво говорите? — като че ли се засегнал Владимир Иванович. — Как е сега?
Доктора свил рамене:
— След такива пристъпи при нея винаги се наблюдава спад на силите, депресия, сънливост… Това е в рамките на нормалното… Ще я взема утре в осем сутринта… Всичко хубаво. — Тръгнал към вратата, но домакинът го спрял:
— Леонид Андреевич…
— Да? — Въпреки ужасния си страх, Доктора успявал да си придаде много внушителен вид. Направо истинско светило на медицината и това си е.
— Исках да поговоря с вас за Варвара — несигурно започнал Владимир Иванович, а Доктора уж се учудил:
— Слушам ви.
— По-добре седнете. Разговорът не е лек и не бива да го започваме на крак…
Естествено Доктора седнал във фотьойла и се вторачил в домакина. Той пък се разходил из стаята, размишлявайки, а после попитал с въздишка:
— Нали вие сте лекар, кажете честно: тя задължително ли трябва да стои в лудницата?
— Вижте — обидил се Доктора, — каква лудница? Варя отива в дом за инвалиди…
— И какви са тези инвалиди? Знам ги аз тези домове. — Изведнъж домакинът се ядосал и дори от раздразнение махнал с ръка. — По-лоши са от затвор. Ще я пердашат и ще й бият всякакви гадости, докато съвсем откачи. Момичето е красиво и със сигурност ще се намери някой мръсник от персонала или друго място, който… ще си каже, че тая е невменяема и… — Тати се доближил до масата, бързешком си налял водка в една чашка, изпил я, успокоил се малко и предложил на Доктора: — Искате ли?
— Не, благодаря… — Доктора предъвкал устни и казал:
— Разбирам чувствата ви, за съжаление нравите в тези заведения са далеч от съвършенството, макар че ние имахме възможност да избираме и този дом е най-добрият. Аз ще посещавам Варя и ако… веднага ще взема мерки.
— Защо трябва да ходи там? — задал въпроса си Владимир Иванович, макар да не го формулирал много точно, но естествено Доктора го разбрал.
— Защото си няма никого, кой би могъл да се погрижи за нея? И защото трябва да се намира под лекарско наблюдение.
— Вие сте лекар — напомнил му Владимир Иванович.
— Да, но нямам възможност да я държа при себе си. Трябва да работя, а парите, които тя имаше, вече са на привършване…
„Естествено! — помислил си злобно Тати. — Разигравал си си коня с нейните пари, а сега ще пратиш момичето в лудницата“, но на глас казал:
— Добре, хайде да направим така: нека тя да остане тук. Ако трябва да се оформят някакви документи, само кажете…
— Къде тук? — шашнал се Доктора.
— Тук. В тази къща. С мен.
— Да не сте полудели? Как си представяте това?
— Аз ви попитах дали е наложително Варя да живее в лудница, вие отговорихте, че тя не може да живее сама. Така няма да е сама, ще бъде с мен, а вие сте лекар и можете да идвате всеки ден и да наблюдавате момичето. Ще ви плащам.
— Почакайте — помолил Доктора, свалил очилата си и разтъркал лицето си с ръка. — Владимир Иванович, разбирам вашите чувства… но и вие трябва да ме разберете, тя е жив човек, при това — с болна психика, това не е куче… отговорността е голяма.
— Аз не съм на двадесет години, че да слушам глупостите ви, разбирам всичко не по-зле от вас. Тя цял месец беше пред очите ми и аз не видях в нея… лоши неща, абе… т.е. не забелязах никаква лудост. Варвара е хубаво момиче, усмихнато, добро и по-умно от много умници. Е… има една странност — ей тези предчувствия например, но зная, че такива неща се случват, и на самия мен са се случвали… И какво, за това нещо в лудницата ли да я вкараме…