— Ами тука съм си се родил — заяви той и се почеса зад ухото (имаше такъв навик, макар че кой знае дали беше навик, може би — просто имаше бълхи?), взе пешката, подържа я малко и я върна на мястото й.
— А къде са родителите ти? — не преставах аз.
— Мама почина миналата година.
— Болна ли беше? — съчувствено попитах и се приготвих да ревна.
— Да. Имаше цироза на черния дроб. Сигурно не е много хубаво да говоря така за майка си, но тя… малко си пийваше. Общо взето, аз живеех с баба си. Баба ми почина отдавна, тогава бях в осми клас.
— А баща ти?
— Баща ми е бил летец-изпитател и се е разбил със самолета си, когато съм бил на две години. Мама ми показваше снимката му. Аз дълго я пазих, но накрая я изгубих. Тя беше много измачкана, но въпреки това ми стана мъчно.
— Значи не помниш баща си? А защо и ти не стана летец? Обикновено синовете мечтаят да продължат делото на бащите си, ти нямаше ли такова желание?
— Мисля, че баща ми е продавал цветя на пазара. Такова желание аз не съм имал.
— Но нали е бил летец? — учудих се аз.
— Мисля, че мама е измислила всичко, за да не ми е неприятно.
— А-а!… — Останах с отворена уста и се загледах за малко в него, тъй като ми се стори, че портретът на родителите му не излезе особено сполучлив, а Резо добави:
— Мисля, че все пак баща ми е бил добър човек, оженил се е за майка ми и й е изпращал пари, виждал съм пощенските записи, макар мама да казваше, че това е пенсията му.
— И аз също нямам родители — изскимтях жално на свой ред. — Лошо е да си сам.
— Аз свикнах — сви рамене той.
11
А живачният стълб на термометъра неудържимо се покачваше нагоре. Прозорците на втория етаж, които гледаха към градината, бяха широко отворени, климатиците работеха с всичка сила, но и това не ни спасяваше.
Седях на стъпалата на верандата, обливах се в пот и се правех, че съсредоточено чета. Наистина четях, но не и съсредоточено. От няколко дни се чудех как да установя безопасна връзка с външния свят, т.е. с Орлов, но главата ми не раждаше нищо разумно. Разполагах единствено с Доктора. Щеше да му се наложи да звъни на Орлов от любимата му лудница (все пак от дома му беше опасно) и да му предава моите съобщения. Впрочем Орлов бе изгубил търпение в очакване на моите новини и вече сериозно се тревожел за това къде съм изчезнала. Когато Доктора му казал къде, той без малко не получил удар, защото не можел да повярва, а сега най-вероятно точеше лиги и вече се виждаше генерал. Редно беше да го зарадвам.
В този момент на верандата се появи Тати, който напоследък не се чувстваше добре заради жегата (имаше проблеми с кръвното), седна в креслото и въздъхна:
— Ама че време, същински пъкъл и това си е!
— Да — съгласих се и добавих: — Сега е моментът човек да се изкъпе някъде.
— Ами че вървете! — зарадва се той.
Аз също се зарадвах:
— Може ли?
— Разбира се — усмихна се Владимир Иванович. — Защо трябва да се скапваш тук в тази жега? Всички младежи в момента са на реката. Идете там, намерете си някое спокойно местенце и си починете.
И повика Резо. Той прие поръчението с обичайната си сериозност, а аз хукнах да си взема някои неща. След половин час ние се срещнахме на верандата: аз — по къси панталонки и фланелка, а на гърба — с раничка, в която имаше кърпи, две бутилки пепси-кола и сандвичи; и Резо — с тъмен костюм и скъпи обувки. (Още вчера се похвали, че нарочно си ги купил. Просто попаднал на едно предизвикателство: Резо пътувал със своя опел и изведнъж точно срещу пътя видял табела. На табелата пишело: „Това е страхотно!“ — обувки от по сто и двадесет рубли и нагоре. Резо спрял, влязъл в магазинчето и си купил най-скъпите. Той наистина беше страхотно момче.) И със същите тези обувки, в тъмен костюм и със закопчана догоре риза (вярно, този път ризата му не беше черна, а сива на райета, което представляваше известно отстъпление от правилата), та в такъв вид Резо се бе приготвил да иде на плаж. Огледах го и се намръщих, а той също се огледа.
— Мислех, че ще се преоблечеш — отбелязах аз, Резо се огледа още веднъж, след което каза:
— Преоблякох се.
— Ризата ли имаш предвид? — реших да уточня, а Резо кимна. — Според мен твоят тоалет ще изглежда малко неуместно на плажа. Освен това е много горещо, за да си с тъмен костюм в такова време.