— Че аз не се каня да си почивам — възрази ми Резо и по навик добави: — Схващаш ли?
— Боя се, че ако ти не се преоблечеш, всички хора наоколо ще се съберат да те гледат, а в такъв случай ще ти е трудно да си вършиш работата.
Той се замисли, а после попита:
— И какво трябва да облека според теб?
— Нещо леко — тениска, бермуди или светли панталони. Имаш ли бермуди?
Резо се обърна и изчезна в стаята си. След петнадесет минути се появи на верандата в бяла тениска, бермуди на оранжеви краставички върху зелено поле и сандали.
— Страхотно! — казах аз.
— Тези дрехи не са мои — поясни Резо, сякаш се оправдаваше. — Взех ги от Витя.
— Той има добър вкус. Да вървим! — Аз вече тичах по стъпалата, а той продължаваше да стои на верандата. — Да вървим! — повторих.
— Мисля, че трябва да се преоблека с костюма — въздъхна Резо.
— Защо? — учудих се искрено.
— Бермудите ме притесняват.
— Какво им е?
— Притесняват ме. Струва ми се, че в тях изглеждам глупаво.
„Е, ти просто не можеш да изглеждаш умно“, изсмях се наум аз, смръщих се и казах сериозно:
— Нищо подобно! Но ако те притесняват, преоблечи се.
Резо изчезна и се забави около десет минути. Този път се появи в сиви панталони и със същата тениска.
— Така добре ли е? — попита ме със строг вид.
— Прекрасно! — утеших го аз и ние най-сетне напуснахме къщата.
В колата той се зае да ме вразумява:
— Извинявай, че те накарах да чакаш толкова дълго, но трябваше предварително да обмислим всичко. Пропускът е мой. — Въздъхна и продължи: — Знаеш ли, отнасям се сериозно към работата си и понеже работя при сериозен човек, трябва да изглеждам подходящо.
— Схващам — бързешком кимнах аз и той също кимна.
— Още не ми се е случвало да работя на плажа и затова не се бях подготвил, т.е. не бях обмислил всичко предварително. Това е голям пропуск.
— Мисля, че преувеличаваш — уверих го аз, очаквайки с нетърпение да престане да дрънка и да запали мотора. Но както винаги, Резо не бързаше.
— Благодаря ти, че ми подсказа, пък и не се ядоса. Мисля, че трябва да ти кажа, че е приятно да се работи с теб. Виждаш ли, в такава работа като моята е много важно взаимното разбирателство.
— Да, сега и аз мисля така. Може би ще потеглим, а?
— Разбира се, закопчей си колана.
И ние тръгнахме.
— Къде? — попита той, излизайки на булеварда.
Аз свих рамене:
— Нямам представа къде си почиват сега хората.
— Тогава, ако нямаш нищо против, ще те заведа на едно място. Наистина то е доста далеч, на около двадесет километра, но езерото е много красиво. Там не би трябвало да има много хора.
— Да вървим на езерото! — съгласих се охотно.
Мястото, на което ме заведе Резо, наистина беше много красиво. Влязох веднага във водата и останах там, докато устните ми не посиняха и тръпки не побиха тялото ми. Не ми се искаше, но просто бях принудена да изляза на брега. Резо стоеше като същински паметник и съсредоточено се оглеждаше на четири страни едновременно, просто не зная как не му се развинтваше главата. Излязох от езерото, завих се с кърпата и започнах да тракам със зъби.
— Студена ли е водата? — попита той.
— Топла е — отвърнах, макар че не бях в състояние да изговоря всички звуци.
— Не бива да стоиш толкова дълго във водата, можеш да настинеш, Тати няма да е доволен.
— Отдавна не бях плувала.
— Може би не биваше да идваме тук? Може би ти искаше да бъдеш малко сред хората, а аз те докарах тук, където няма никого.
— Може би ще поседнеш? — предложих му.
— Благодаря — кимна той, но не седна, а продължи да се възвисява като паметник. — Сигурно все пак не биваше да идваме тук — повтори съкрушено след десетина минути. — Аз мислех за работата си, а трябваше да помисля за теб.
— Тук ми харесва — отвърнах този път съвсем членоразделно, тъй като вече бях престанала да треперя. — А ти не искаш ли да се изкъпеш?
Резо още веднъж съсредоточено се огледа. В радиус от един километър не се виждаше жива душа, ако не се брояха полските мишки и комарите.
— Не мисля, че мога да се изкъпя — въздъхна той. — Нали съм на работа.
— А-а… слушай — хрумна ми да му кажа. — Но след като наоколо няма жива душа, защо все пак да не влезеш във водата? Бихме могли да се къпем поред: докато аз плувам, ти ще наблюдаваш, и обратното.