— Засега само наблюдавам. За това също е необходимо време.
— А после?
— После ще е, както сега. Не ми късай нервите, Докторе. Нямам тайни от теб и когато имам какво да ти разкажа, ще ти го разкажа. А засега предай на Орлов, че ми трябва Клим. Той много добре знае за кого става дума… Така че нека събере всички възможни сведения за него. Колкото по-незначителни са на пръв поглед, толкова по-полезни ще са за мен.
— Но… — започна Доктора и се запъна, а аз поясних:
— Трябва да се подготвя за срещата си с него.
Привечер се смрачи, вятърът стихна, но облаците плътно покриха цялото небе и в остъклената част на верандата, където седях аз, притъмня. Включих лампиона и се загледах през прозореца. Около светлината се събраха мушици, зад отворения прозорец се поклащаха клоните на дърветата, а между тях внимателно крачеше Резо и си вършеше работата. Отворих една книга, а погледът ми попадна на една брадата фраза в текста: „Народът има такъв управник, какъвто заслужава“, бе казал някакъв умник на друг. Аз изсумтях, а сетне погледнах през прозореца. Точно в този момент се мерна главата на моя страж. Впрочем въпреки телосложението си, той се движеше безшумно. Сигурно дълго беше тренирал.
Станах от фотьойла и надникнах в градината. Резо тъкмо завиваше зад ъгъла и сега изобщо не приличаше на тромав примат, а по-скоро на голяма котка, която бе излязла на нощен лов. Помислих още малко за Резо, а после прихнах от задоволство. Ами да, разбира се. Трудно е да се намери най-добрият управник. Ех, че веселба щеше да настане! Тръшнах се във фотьойла, втренчих се в тавана и се отдадох на размисли.
На сутринта работите в градината бяха възстановени, а времето се оправи. Ние с Резо тръгнахме на плаж. След още един ден необходимостта от това отпадна, защото аз получих за лично ползване истински басейн, до който в този момент си седях в леко плетено кресло под бял чадър. Върнаха оградата на мястото й и подредиха градината — там вече нямаше нито боклуци, нито разкопана пръст, пътечките бяха посипани с пясък, а покрай тях се нижеха турти, които след пресаждането като че ли изглеждаха малко вяло.
В огромни кашпи до басейна растяха две палми, съвсем истински, само че на ръст бяха високи колкото мен.
— Харесва ли ти? — попита Тати, след като направихме екскурзия из градината. Предишната вечер работите продължиха до късно през нощта под светлината на прожектор, за да може Тати да ме зарадва на сутринта. Естествено аз се зарадвах. — Сега няма нужда да ходиш на езерото — отбеляза пътьом той.
„Добре, чичко — изсумтях аз. — Ще си седя неотклонно пред светлия ти взор, само че дори и така едва ли ще успееш да научиш нещо повече за мен.“
Увиснах на лакътя му с щастлива усмивка и казах:
— Благодаря. — А той бащински ме целуна по темето.
Резо стоеше до басейна в тъмния си костюм и се усмихваше с умиление.
— Ще получиш слънчев удар — обнадеждих го аз, когато Тати се отдалечи.
— Ако не възразяваш, ще се настаня под дърветата — каза той.
— Няма да възразя, ако се погрижиш за себе се и поплуваш в басейна.
Той се озадачи, после се намръщи, а след това каза:
— Не мисля, че е правилно. Винаги се старая да постъпвам правилно. Разбираш ли?
— Схващам.
— Тъй. Смятам, че човек трябва да се отнася отговорно към задълженията си. Ако всеки започне да се държи така, както му се полага, ще има много повече ред. Как мислиш?
— По същия начин. Ти върви под дърветата, а аз ще поплувам.
Водата беше приятно хладна и около петнадесетина минути аз й се наслаждавах, легнала по гръб, разперила ръце и затворила очи. Долових движения отляво: беше се появил Тати. Витя му носеше плетено кресло и току ми хвърляше по един любопитен поглед, макар че банският ми костюм беше повече от скромен, а и на него не му се полагаше да ме оглежда. Но той, хитрецът, ме оглеждаше. Трябваше да намекна за това на Резо, та да проведе съответната работа с момчето, защото той умееше да върши тези неща.
— Как е водата? — попита Тати.
— Направо страхотна! — отвърнах, наметнах си халата за баня и седнах срещу него.
Заедно с креслото, Витя бе донесъл и шаха и Тати вече нареждаше фигурките. Налях си портокалов сок, погледнах към върховете на дърветата и си помислих, че такъв живот ми харесва. Тъй като настроението ми беше прекрасно, Тати спечели. Той се зарадва, а аз отидох да поплувам още малко. Владимир Иванович се премести по-близо до басейна и като видя как се преобръщам във водата с весели викове, отбеляза: