— Отдавна трябваше да го направим, работа за три дни, а на теб удоволствието ти е за цялото лято.
В този момент отново се появи Витя и зашепна нещо в ухото на Тати. Той кимна и след малко до басейна се появиха гости. Бяха двама леко и непретенциозно облечени като за лятно време младежи. В този момент тъкмо излизах от водата и естествено те ме забелязаха, а аз изругах наум, защото срещу мен стоеше Саша Монаха и вълнуващо ми се усмихваше.
— Здравейте, Владимир Иванович! — каза той и продължи да се блещи насреща ми. Изведнъж Тати се намръщи, изправи се срещу гостите и каза:
— Да идем на верандата. — А после кимна към мен: — Варя, почерпи ни нещо.
Аз нахлух в стаята си, преоблякох се и се опитах да преценя какво означава посещението на Монаха и дали имаше смисъл да прескоча през оградата, спасявайки кожата си, или не биваше да изпреварвам събитията. Веднага отхвърлих мисълта за оградата, защото беше глупаво да избягам, без да разбера какво са намислили те, и отидох в кухнята. Сервирах набързо масата и я избутах на верандата. Тати ми кимна, което означаваше, че мога да си вървя, но на мен и половин минута ми беше достатъчна… Младежът, който стоеше отдясно на Тати, си мислеше: „Какво момиче е забърсал старият дявол“, а мислите на Саша… Мислите на Саша бяха доста интересни, но той не възнамеряваше да ги споделя с Тати. Всъщност постъпих правилно, като се отказах от идеята си за бягство.
Върнах се при басейна. Резо се появи на верандата, а после се настани под дърветата. Измина повече от час, аз вече нервничех, прелиствах страниците на една книга, забравяйки веднага прочетеното, и потропвах с крак. Ставаше все по-горещо, непоносимо беше да се стои дори под чадъра и аз отново влязох в басейна. Гмурнах се, преплувах под вода до другия му край, а когато изплувах и отворих очи, видях Саша Монаха, който бе клекнал там и доволно ми се усмихваше.
— Здрасти! — тихо каза той и джентълменски ми подаде ръка. Аз излязох от водата, наметнах си халата и започнах да бърша косата си с кърпа. Саша стоеше до мен, мушнал ръце в джобовете на панталона си, и продължаваше да се хили. — Ти не каза ли, че заминаваш при мъжа си в чужбина? — попита, а аз свих рамене. — Не знаех, че сте роднини с Тати.
— Той ме осинови.
— Супер! — Саша се изсмя и продължи настойчиво да ме гледа в очите. Честно казано, това малко ме нервираше. — Значи ти си онази малоумната, за която всички говорят? Забавно. Преди два месеца изглеждаше страхотно и изобщо не беше малоумна — или може би съвсем малко. Много ми се ще да зная, пиленце, какво си намислила и най-вече — на кого му е притрябвало да те вижда в тази къща.
— На Тати — изсумтях аз. — Той ме покани и аз се съгласих. Единственото, което можеш да направиш, е да ми поразвалиш малко настроението. Впрочем намери ли си пръстена?
Саша повдигна вежди и се усмихна накриво, а аз се приближих до него и му изсъсках:
— Ти ще си мълчиш за това, че преди сме се срещали с теб, а аз ще си мълча за това, че ти пречука Гьобелса… или както там се казва. Според мен така е справедливо.
— Това ли било? — Подигравателната му усмивка стана още по-широка. — Значи ме шантажираш?
— Просто те предупреждавам: ако започнат да ми задават въпроси, ще разкажа всичко, което зная. Всичко. — Усмихнах му се мило и отидох до креслото си под чадъра, а Резо се разхождаше по дължината на басейна и хвърляше зорки погледи към нас.
Тати се появи на верандата заедно с втория гост и Монаха забърза към тях, подхвърляйки доста високо:
— Удобно нещо, особено в такава жега. — Той ме възнагради с прощален поглед и аз разбрах, че съм се сдобила със заклет враг.
Тати изпрати гостите, а Резо се премести по-близо до мен.
— Саша Монаха — заяви той след пет минути, гледайки към синьото небе.
— Какво? — не разбрах аз.
— Момчето, което разговаряше с теб, се казва Саша Монаха.
— Това Монаха фамилията му ли е? — реших да проявя интерес аз.
— Не. Просто казва, че е учил в семинария. Лъже.
Кимнах, без да зная какво да отговоря на това и в очакване какво още ще ми съобщи Резо.
— Не бих разчитал особено на него — заяви той, когато вече бях забравила, че чаках да чуя нещо от него. — Имам предвид Монаха. Макар че той, общо взето, не е лошо момче. И се харесва на жените.
— Какво имаш предвид? — повдигнах вежди.
— Ами… — Резо се засмя, свали очилата си, повъртя ги в ръцете си и изведнъж пак ги надяна на носа си. — Той флиртуваше с теб и прочее… Мисля, че трябваше да те предупредя.